Жинка Толсузова изпълнява старинни родопски песни. Наскоро отпразнува юбилей със семейството и приятелите си в Пловдив, където живее вече девет години. Със споделеното от нея се връщаме към началото, към корените на нейната дарба и песни:
© Снимка: личен архив
„Родена съм в село Заграждèн – красиво кътче в южните Родопи, община Баните. От малка слушам народните песни на майка ми Златка Рекова. Тя пееше много хубаво и повечето съм научила от нея. Беше весела жена и ме насърчаваше. В Родопите всички пеят, и нашият род е певчески. Хората са широко скроени, добродушни, гостоприемни. Някога майка ми разказваше за живота през младостта си – събирали се на попрелки и докато предат, редели песните. Най-много празнували Гергьовден – като женели някого, момите напявали китки и наричали коя на кого да се падне. В нашето село до днес има група за автентичен фолклор. От дете обикнах народната музика – забелязаха ме като ученичка в основното училище. Средното си образование завърших в училището в Широка Лъка през 1982 година. Пазя скъп спомен от това време на обучение, от чудесната школа и преподавателите и особено от учителката ми по народно пеене Мария Каранлъкова, сега Кисьова.”
Още като ученичка Жинка Толсузова има възможност да се убеди, че нашата народна музика се харесва и в чужбина. Посещава Германия и Унгария и вижда въодушевлението на публиката. „Навсякъде, където отидем, народната ни музика предизвиква интерес. И не само родопските песни се харесват, а всичко свързано с българските традиции – танци, носии, обичаи” – разказва тя. Доста по-късно, през 2006 година като утвърдена певица, има турне във Франция и вижда същия ентусиазъм в публиката. С фолклорна група от Асеновград изнася четири концерта в Париж с родопска и тракийска музика и получава много аплодисменти. Може би заради старинните, недокоснати от времето мелодии, които разказват интересни случки от живота на хората. Като песента за Стоян - цели девет години се загубил, върнал се на десетата и разбрал, че любето му не само е пораснало, но и се оженило...
През 1993 година канят Жинка да се яви на конкурса „С песните на Радка Кушлева”. Изпълнява две от коронните песни на голямата родопска певица, „Бела съм, бела, юначе” и „Карай ма, пампур”. Печели първа награда за автентична песен. Това й носи радост, но по-важно за нея остава атмосферата на приятелство и единомислие на конкурса и срещите с нови колеги. Оценява значението на такива прояви, които помагат за издирването на млади таланти. Наградата й отваря път към сцената, участва в много концерти, в съборите на Рожен, Копривщица, Велико Търново... Награди получава и като ръководител на фолклорната група при читалище „Христо Ботев” в родното й Загражден. Много се харесват изпълненията на групата и Общината я подкрепя – кани я на празници, на събори на родовете, за да се чуват позабравени местни песни. Една година Жинка трупа опит в смолянския ансамбъл „Родопа”. Там научава още за родопската народна музика, участва в хоровия състав, изявява се и като солистка със загражденските песни. „Мома седи под червен трендафил и се моли желничко на Бога: дай ми, Боже, гълъбови очи, орлови крилца да си фръкна в наше родно село, да си найда любе според мене...”
В края на 90-те години на миналия век, песните й стигат до студиото на БНР. Прави записи на повече от четиридесет, а има още много в репертоара си – повечето любовни, седенкарски. Някои от тях са хороводни, а други свободно изпълнени, бавни. Обича всичките и ги пее с удоволствие, но предпочита бавните – „те като че ли най-добре лежат на душата ми”, споделя Жинка и добавя, че до ден днешен песента я крепи. Голямо е колебанието й, когато трябва да остави малките си деца, за да направи записи в радиото. „Имам прекрасно семейство, което ме подкрепя, благодарна съм. Родих три деца и въпреки трудностите по отглеждането, съпругът ми настояваше да пътувам за София. Той също много обича родопските песни. Радвам се, че и децата ми Златка, Искра и Асен също пеят и са наследили обичта ми към традициите. Живеем от 2004 година в Пловдив. Момичетата завършиха Висшия селскостопански институт, а синът ми – Военната академия в София. Децата ме следваха по концерти, поискаха да учат в Широка Лъка, но с баща им решихме, че с музика днес трудно се успява”, споделя Жинка. Не може да се издържа само с музика, затова сменя много професии – работи в производството, известно време в чужбина. Днес няма постоянен ангажимент, но често я канят за концерти, годишнини, семейни празници. „Доволна съм от живота, защото преминава с песен. Искам да пожелая на младите винаги да слушат българска народна музика. Запазили сме я през вековете - пели сме в най-трудните години и така е оцеляла. Чудесна е и навсякъде я харесват. Радвам се, че днес има почитатели и последователи, които я изучават. Дано по-често звучи по радиото и телевизията.”
Необикновено пътешествие между музикални жанрове и географски локации ни очаква тази вечер, 14 ноември . В Зала 11 на НДК (Кино Люмиер)в София от 19 ч. мекият тон на българския народен инструмент кавал ще срещне класическия звук на Камерен..
Властелините на доброто настроение DEEP ZONE Project подготвят своето топ събитие на годината – за първи път организират DEEP ZONE All Stars, в което събират всички техни вокали и колаборации през годините. А те не са никак малко за последния четвърт..
Есенното издание на SoFest ще привлече почитатели на различни изкуства в София с интересни събития и участници от различни страни. От 14 до 17 ноември в Sofia Live Club ги очакват две театрални постановки и разнообразни концерти. SoFest Autumn2024..
Коледа дойде! Щастливи сме, ако имаме топлина и успеем да дарим обич и усмивка на хората край нас. А коледното настроение – то е в сърцата, в..
Даниела Николова-DaniAN (споделя с нас новата си песен "Тиха звездна нощ". Историята около създаването ѝ е в съзвучие с Коледните празници, защото..