Жинка Толсузова изпълнява старинни родопски песни. Наскоро отпразнува юбилей със семейството и приятелите си в Пловдив, където живее вече девет години. Със споделеното от нея се връщаме към началото, към корените на нейната дарба и песни:
© Снимка: личен архив
„Родена съм в село Заграждèн – красиво кътче в южните Родопи, община Баните. От малка слушам народните песни на майка ми Златка Рекова. Тя пееше много хубаво и повечето съм научила от нея. Беше весела жена и ме насърчаваше. В Родопите всички пеят, и нашият род е певчески. Хората са широко скроени, добродушни, гостоприемни. Някога майка ми разказваше за живота през младостта си – събирали се на попрелки и докато предат, редели песните. Най-много празнували Гергьовден – като женели някого, момите напявали китки и наричали коя на кого да се падне. В нашето село до днес има група за автентичен фолклор. От дете обикнах народната музика – забелязаха ме като ученичка в основното училище. Средното си образование завърших в училището в Широка Лъка през 1982 година. Пазя скъп спомен от това време на обучение, от чудесната школа и преподавателите и особено от учителката ми по народно пеене Мария Каранлъкова, сега Кисьова.”
Още като ученичка Жинка Толсузова има възможност да се убеди, че нашата народна музика се харесва и в чужбина. Посещава Германия и Унгария и вижда въодушевлението на публиката. „Навсякъде, където отидем, народната ни музика предизвиква интерес. И не само родопските песни се харесват, а всичко свързано с българските традиции – танци, носии, обичаи” – разказва тя. Доста по-късно, през 2006 година като утвърдена певица, има турне във Франция и вижда същия ентусиазъм в публиката. С фолклорна група от Асеновград изнася четири концерта в Париж с родопска и тракийска музика и получава много аплодисменти. Може би заради старинните, недокоснати от времето мелодии, които разказват интересни случки от живота на хората. Като песента за Стоян - цели девет години се загубил, върнал се на десетата и разбрал, че любето му не само е пораснало, но и се оженило...
През 1993 година канят Жинка да се яви на конкурса „С песните на Радка Кушлева”. Изпълнява две от коронните песни на голямата родопска певица, „Бела съм, бела, юначе” и „Карай ма, пампур”. Печели първа награда за автентична песен. Това й носи радост, но по-важно за нея остава атмосферата на приятелство и единомислие на конкурса и срещите с нови колеги. Оценява значението на такива прояви, които помагат за издирването на млади таланти. Наградата й отваря път към сцената, участва в много концерти, в съборите на Рожен, Копривщица, Велико Търново... Награди получава и като ръководител на фолклорната група при читалище „Христо Ботев” в родното й Загражден. Много се харесват изпълненията на групата и Общината я подкрепя – кани я на празници, на събори на родовете, за да се чуват позабравени местни песни. Една година Жинка трупа опит в смолянския ансамбъл „Родопа”. Там научава още за родопската народна музика, участва в хоровия състав, изявява се и като солистка със загражденските песни. „Мома седи под червен трендафил и се моли желничко на Бога: дай ми, Боже, гълъбови очи, орлови крилца да си фръкна в наше родно село, да си найда любе според мене...”
В края на 90-те години на миналия век, песните й стигат до студиото на БНР. Прави записи на повече от четиридесет, а има още много в репертоара си – повечето любовни, седенкарски. Някои от тях са хороводни, а други свободно изпълнени, бавни. Обича всичките и ги пее с удоволствие, но предпочита бавните – „те като че ли най-добре лежат на душата ми”, споделя Жинка и добавя, че до ден днешен песента я крепи. Голямо е колебанието й, когато трябва да остави малките си деца, за да направи записи в радиото. „Имам прекрасно семейство, което ме подкрепя, благодарна съм. Родих три деца и въпреки трудностите по отглеждането, съпругът ми настояваше да пътувам за София. Той също много обича родопските песни. Радвам се, че и децата ми Златка, Искра и Асен също пеят и са наследили обичта ми към традициите. Живеем от 2004 година в Пловдив. Момичетата завършиха Висшия селскостопански институт, а синът ми – Военната академия в София. Децата ме следваха по концерти, поискаха да учат в Широка Лъка, но с баща им решихме, че с музика днес трудно се успява”, споделя Жинка. Не може да се издържа само с музика, затова сменя много професии – работи в производството, известно време в чужбина. Днес няма постоянен ангажимент, но често я канят за концерти, годишнини, семейни празници. „Доволна съм от живота, защото преминава с песен. Искам да пожелая на младите винаги да слушат българска народна музика. Запазили сме я през вековете - пели сме в най-трудните години и така е оцеляла. Чудесна е и навсякъде я харесват. Радвам се, че днес има почитатели и последователи, които я изучават. Дано по-често звучи по радиото и телевизията.”
25 ноември е обявен за Международен ден за елиминиране на насилието срещу жените по инициатива на ООН още през 1999 г. Идеята е правителства, международни организации и НПО да поставят фокуса на общественото внимание върху този проблем, чиито реален..
На 24 ноември (неделя) от 19:00 ч. в концертната зала на НМУ "Любомир Пипков" женският народен хор "Драгостин фолк национал" отбелязва три десетилетия от основаването си. Създател и диригент на хора е проф. Стефан Драгостинов, който и този..
Звездна група и звезден изпълнител се събраха, за да възродят песен, написана преди почти четвърт век. D2 и Графа записаха съвместната си песен "Колко си красива", която излезе тази неделя в официалния YouTube канал на D2. "Колко си красива" се появява..