Основен елемент и един от символите на земния живот, водата заема специално място в митологията на всички народи. Със своята пречистваща и благославяща сила тя присъства и в религиозните системи по света. За нас, българите, е символ на чистотата, материален посредник между земното и отвъдното. Способна е да лекува, да пропъжда злото и да „отрязва" пътя му. Особена сила придобива след Богоявление – 6 януари. През същия месец има още няколко важни дати, на които се извършва ритуално пречистване с вода.

Според народните приказки и легенди в началото земята била изцяло покрита с вода. Чак след това Господ създал човека и му дал малко парче суша. Голяма река разделя този от „онзи" свят. Нея преминават душите на покойниците, за да се преселят в отвъдното. Осъзнаването на двойнствената мощ на водата е в основата на голямата почит, с която народът ни се отнася към всичко, свързано с нея. Защото освен плодоносна сила, тя може да се превърне в необуздана стихия и да донесе много беди. Във водните източници живеят митични страшилища, змии, самодиви и бродници. Те могат да навредят на хората и дори да отнемат живот. Покровител на реките, езерата и изворите е крилатият змей. Когато има буря с гръмотевици, казват, че навън се бият змейове и хали. Затова съдовете с вода вкъщи трябва да бъдат добре покрити – да не попадне вътре някое от тези създания и да омагьоса животворната течност. За да донесе здраве и плодородие, тя трябва да е осветена. Това правят свещениците в православните храмове. Но в много обичаи за светена вода се счита „мълчаната" (донесена при пълно мълчание от момиче с живи родители) и „цветната" (оставена цяла нощ под звездното небе с билки, потопени в съда).

Най-голяма е силата на водата, запазена от Йордановден или Богоявление (6.01), както се нарича църковният празник. Според народната вяра сам Господ благославя цялата вода на Земята. Тогава се извършва първото обредно къпане за календарната година. Вярва се, че то осигурява здраве за всички месеци напред, чак до следващия Йордановден. Тези, които по някаква причина не могат да отидат до извор или река, непременно трябва пият току-що донесена вода и да измият лицето си с нея. Във всеки дом пазели съд, налят на този ден. С водата от него през цялата година лекували, освещавали, разваляли магии.

Рано сутринта на 5 януари, ден преди Богоявление, на църковната служба водата се кръщава и освещава. Всеки взима от нея и носи в дома си, а свещеникът тръгва по къщите. Освен кръст носи светена вода и китка босилек. С тях благославя домовете и хората, за да прогони злите сили. В някои райони той по традиция оставя бяла и червена вълна, от която правят мартенички за 1 март. На много места млади мъже и момчета се събират и избират един водач, когото провъзгласяват за поп. Тръгват из селото да изпълняват „поповата служба" – т. е. извършват същия пречистващ ритуал, отново с кръст и светена вода. В Северна България е разпространен обичаят Совойници или Сивуйница, изпълняван също на 5 януари от група млади девойки. Две от тях са облечени като булка и младоженец. Те изпълняват любовни припевки, а булката ръси хора, вещи и добитък с босилек и вода, донесена „в потайна доба". В Югозападна България пък съществува обичаят Водичарки, изпълняван също от момичета. По-малките пеят пред църквите, а момите обикалят селището. Стопаните ги даряват с брашно, лук, сланина, сушени плодове и орехи. Припевките им повтарят коледарския и лазарския песенен цикъл. Дребните пари, които получават, пускат в котле със светена вода. След като приключат обиколката, се събират в дома на някое от момичетата и си устройват весела гощавка.

На 7 януари, когато православната църква почита паметта на Йоан Кръстител, е народният обичай Ивановден. Празник на всички, които носят това име или негови производни, той е посветен на кумството и побратимството. Преди да полеят с вино срещата с близки и роднини, нашите предшественици продължавали ритуалното къпане с водата, осветена предния ден.

Пречистващата сила на водата през януари достига и домашните животни. На Антоновден (17.01) и Атанасовден (18.01) с вода благославят едрия добитък. В народната традиция тези дни са посветени на двамата братя-ковачи Антон (Андон) и Атанас, които народът ни почита като покровители на болестите и особено на страшната чума.

През първия месец на годината е и обичаят Бабинден в чест на бабите-акушерки. Участват предимно жени, родили сравнително скоро. Това е единственият празник във фолклорния ни календар, който позволява на жените да правят всичко – да се веселят, да пият алкохол, дори да се подиграват на мъжката част от общността. На този ден те не подлежат на санкция. Мъжете гледали да не се мяркат много-много пред тях, защото рискували да им бъдат развързани поясите или направо да бъдат разсъблечени. Ако искали да ги оставят на мира, трябвало „да се откупят" с пари.

Макар понякога отбелязван на 8 януари, обичаят и до днес много по-често се извършва на 21 януари – датата по стар стил. За разлика от Йордановден и Ивановден, той не е свързан с църковен празник. Утрото на Бабинден започва с обредно поливане и миене на ръце. Жените, които имат малки деца, наливат вода от чешмата, слагат в нея босилек или здравец. Приготвят още сапун и нова кърпа, и отиват в дома на бабата акушерка. Поливането се извършва в градината, на дръвника или стълбите на дома. После бабата обикаля къщите, в които е бабувала през отминалата година и къпе децата. „Голямото януарско къпане" завършва вечерта на този ден. В някои райони наричат обичая влечугане. Този път къпят бабата-акушерка. Жените тържествено я качват на двуколка или каруца и всички заедно се отправят към реката. Там хвърлят бабата във водата – за да е здрава и да продължи да помага. После всички й целуват ръка и я даряват с пари, кърпи и пр. Следва празнично хоро, на което се залавят всички.

Колаж: Яна Стаменова