Една от живите легенди на българския класически балет Красимира Колдамова е родена е Стара Загора през 1938 г. Зад гърба си има над 60 роли в 70 постановки. Играла е на някои от най-големите световни сцени и театри, била е прима на френския „Гран бале класик”. В началото на 90-те години на XX век основава първото частно балетно студио за откриване и развитие на таланта. В интервю за Радио България балетната прима, превърнала се в истински идол за поколения българи, си припомни своите първи стъпки в света на танца:
© Снимка: архив
„Започнах в школата на Анастас Петров – патриарха на българския класически балет. След това в държавното танцово училище продължих подготовката си при руския педагог Владимир Белий. Малко по-късно Лили Берон пое класа ни. Това за нас беше голямо щастие – най-известната балерина в България да ни преподава! Много я харесвахме. Щастлива възможност е да наблюдаваш как педагогът ти танцува на сцената. В същото време Берон беше много строга. След прекрасния Белий, който предимно ни хвалеше и поощряваше, тя изведнъж постави летвата много нависоко. Спомням си как се прибирах вкъщи и плачех от отчаяние. Ние учехме четири години, а не девет, както е сега. Твърде дълго е. По-скоро човек трябва да се „хвърли” на сцената. Аз нямах 16 г., когато завърших балетното училище и влязох в трупата на операта. Там отново имах щастието да работя с Берон, но вече бях прима балерина. Рядък шанс е преподавателят ти от училище да бъде твой репетитор и в театъра. Пак беше строга, но аз вече разбирах, че тя може би е единственият човек, който много точно и безкомпромисно ще ми посочи всяка грешка. Вече не плачех – сега си спомням този период с радост.”
Публиката от по-старото поколение е запомнила Лили Берон с нейното аристократично излъчване на сцената. Този финес и изящество тя предава на своята ученичка. Съвсем млада и изпълнена със стремежи, Красимира Колдамова дебютира на сцената на Софийската опера през 1954 г. Ролята, станала нейна емблема през артистичния й път, е на Жизел от едноименния балет на Адолф Адам. В този образ тя остава в съзнанието и сърцата на балетоманите. На въпроса дали си спомня първия път, когато влиза в кожата на Жизел, примата отговаря:
© Снимка: архив
„Това не се забравя. Приеха ме в балета на Софийската опера и прекарах там две години. После заедно със съученичката ми Калина Богоева чрез конкурс бяхме изпратени на специализация в училището на „Болшой театър” в Москва. Когато се завърнахме в България, се оказа че сме уволнени. Тогава Асен Манолов, главният балетмайстор на Русенската опера, ме покани да се присъединя към трупата и да изпълня главната роля в „Жизел”. Бях гледала спектакъла много пъти, бях учила „Адажиото” от второ действие, още в Москва. Това бе моя мечта и не вярвах, че толкова скоро ще се сбъдне. Заминах за Русе и попаднах в една чудесна атмосфера, много мили артисти, начело със самия Асен Манолов.”
Красимира Колдамова е танцувала на сцените на някои от най-големите театри по света. В периода 1966-1978 г. гостува многократно в кубинската столица Хавана по покана на легендарната балерина Алисия Алонсо. Там българската прима обира овациите на латиноамериканската публика. Тя има и голям принос в основаването на балет „Арабеск”. В края на артистичната си кариера създава първото частно балетно студио за откриване и работа с млади таланти.
„От 1991 г. насам много деца минаха през моето балетно студио – казва Колдамова. – По-способните продължиха в балетното училище. Броят на възпитаниците ми, които сега се усъвършенстват в него или вече работят в оперните театри, е над сто. Иначе, всяка година идват нови попълнения в студиото ми. Балетът е хубаво занимание за децата и родителите им го съзнават. Танцът ангажира всички сетива – очите, за да видиш партньора си, ушите – за да чуеш музиката. Това е една концентрация, която ще им бъде полезна във всяка една област и професия.”
По традиция малките танцьори от студиото на Красимира Колдамова подготвят концерт за коледните и новогодишни празници. След като се оттегля от сцената, балерината започва да създава кратки хореографии за своите възпитаници. Сред плановете й е да направи балетен спектакъл за деца върху приказката „Котаракът в чизми” от Шарл Перо.
Прочутият Фолклорен ансамбъл “Тракия” ще отбележи 50-ия си юбилей тази вечер с галаспектакъл в зала 1 на Националния дворец на културата. Пловдивските инструменталисти, хористи и танцьри ще представят легендарни сценични произведения от своя репертоар,..
Министърът на културата Найден Тодоров откри официално българския национален щанд на Панаира на книгата в гр. Франкфурт на Майн, Германия – най-големия книжен форум в света: "Книгите са лекарство за нашите души. Те ни учат на емпатия, учат ни да..
Изложба с плакати на тема “Значимите български чехи” ще бъде открита на 22 октомври т.г. в Българския културен институт в Прага и в Чешкия център в София. Тя се посвещава на 75-ата годишнина от създаването на двете културни средища. През XIX..
Прожекция на документалния филм "Йоргос Гунаропулос от Созопол" ще има тази вечер от 18.00 ч. в берлинскито кино "Brotfabrik". Йоргос Гунаропулос..