България е в дълбока политическа криза. Това е общото и категорично заключение на експертите от всички нюанси на политическия спектър за изтичащата политическа 2013 г. При това прогнозите са патовата ситуация да продължи и догодина. Или поне до изборите за Европейски парламент през май 2014 г. И не без основание.
2013-а от самото начало бе година на граждански протести срещу властта. Но и на явлението „контрапротести” в нейна подкрепа. Година на битка на гражданското общество срещу монополите и олигархията. Но и на олигархическото „задкулисие” за запазване на статуквото – политическо, икономическо и социално. Но най-вече година на нестабилността и много ниското обществено доверие към всички институции. Заради корупцията, мизерията, липсата на морал. И не на последно място, заради вълната от имигранти и бежанци, свързана с конфликта в Сирия.
Политолозите са единни и в становището, че трябва да се търси консенсус в обществото за изход от политическата криза. Иначе ще настъпи пълен хаос и дори може да последва режим на „твърдата ръка“.
Ето как оценява ситуацията у нас проф. Петър-Емил Митев, политолог и социолог:
© Снимка: БГНЕС
„2013 г. беше изключително политизирана и драматична година за България. Година на политически обрати. Година с необичайни и силни протести, за първи път придружени и от „контрапротести”. Година на остри сблъсъци. Но и година, която може да бъде крачка напред в българския политически опит. Стига да можем достатъчно добре да го осмислим и да извлечем поуките от него. Имам предвид това, че през цялото време на прехода личи, за съжаление, и сега не по-малко, отколкото в неговото начало, дефицитът на демократична политическа култура. Ако този опит от драматичните събития през 2013 г. бъде осмислен и стане част от нашата политическа култура, това ще бъде предпоставка за крачка напред в демократичното ни политическо развитие.”
Какъв е изходът от кризата в перспектива?
„Когато става дума за перспектива, никога не трябва да забравяме, че развитието е многовариантен процес. Далеч не винаги се случват най-добрите неща, т.е. не се осъществяват задължително, предопределено в оптималния вариант. Оптималният вариант според мен е институционен изход от политическата криза. Несъмнено е за мен, че трябва да се стигне до предсрочни избори. Но нека най-напред да видим какъв ще бъде резултатът от Европейските избори. Те вече са планирани. И даже през януари догодина вече ще влезем в първата фаза на предизборна кампания. Вече имаме и кандидатури за ЕП. От тази политическа криза има два основни изхода, уточнява политологът. Единият е революционен, нека да използваме най-благоприятното понятие. Защото някой може да го нарече „бунтовен”, „метежен” и пр. За мен по-приемливото, по-широкото понятие е революционен изход. При него със сила, макар и без оръжие, се налага оставката на правителството. Другият изход е институционният. Т.е. очаква се развитие на институционно ниво, което ще премине през редовни избори. И може да се стигне до предсрочни, както беше заявено от представители на управляващите партии. Защото от резултатите на Европейските избори ще се види дали те имат подкрепа. И ако нямат такава, ще насрочат парламентарни избори за есента, примерно. Според мен този изход е по-спокойният. Той дава повече възможности да се съсредоточи обществото в решаването на неотложни въпроси. А че има такива, е съвършено ясно. Нима проблемът с бежанците не е неотложен! Редица социални въпроси също не търпят отлагане. Няма смисъл да се изброяват. Ясно е, че става дума за реални неща. В крайна сметка властта, управлението се осмисля чрез решаване на реалните обществени въпроси. Противоборството и незабавното навлизане в обстановка на предсрочни избори, която рязко скъсява хоризонта на управлението, не би било най-доброто решение.”
Деветгодишното момче, което получи тежки травми при инцидент с почистваща машина на централния плаж в Созопол, е със стабилни показатели и контактно, съобщиха от “Пирогов”. Детето беше транспортирано по въздух от Бургас и подложено на..
Изложба „Чудесата на природата: от семе до гора“ гостува до края на август в Природонаучния музей на троянското село Черни Осъм. Експозицията проследява процеса на зараждане на една гора и презентира красотата на българските гори и шарения..
Пожарът на сметището в село Цалапица близо до Пловдив е напълно изгасен, но на място остава дежурен екип от огнеборци, както и водоноски и друга техника, съобщи пловдивският кмет Костадин Димитров. Седем пъти са завишени нормита на ФПЧ във въздуха..
На 7 август в Националния дворец на децата в София е тържествената церемония за награждаване на отличените участници в ежегодните издания на творческите..
Един от областните градове в Българския Северозапад е Монтана. Според статистическите данни регионът не може да се похвали с особено високи показатели в..
България е най-силно засегнатата от горски пожари страна в ЕС от началото на 2024 г., след Кипър. Това обяви във фейсбук представителството на..