Въпреки че в последните години тенденцията е да намалява броят на българчетата, изоставени на грижите на държавата, те все още са твърде много. По данни на Държавната агенция за закрила на детето през 2012 г. в специализирани институции са отглеждани малко над 4000 деца. Тревожен е фактът, че значителна част от тях /около 1500/ са във възрастовата група от нула до три години. За съжаление, това показва, че броят на изоставените още след раждането малчугани продължава да бъде голям. Бедността е сред най-честите причини родителите да абдикират от задълженията си. „Това са обикновено многодетни семейства, за които раждането на още едно дете е допълнително бреме. Другата най-честа причина е, че децата са с някакво увреждане”, коментира Магдалена Стефанова, председател на УС на фондация „Надежда за малките”. През 2010 г. организацията откри първия Център за настаняване от семеен тип за деца в ранна възраст, добре познат в българското общество под името „Малката къща” в кв. „Княжево”. Подобни центрове са една от алтернативите на огромните специализирани институции, където онеправданите от съдбата деца са обгрижвани в близка до семейната среда. От създаването си досега „Малката къща” е приютила 32 бебета. На мнозина това сигурно би се сторило незначително на фона на големия брой изоставени деца, но, както мъдро е заключил народът: „Капка по капка, вир става”. Още повече, че в случая не говорим просто за статистика, а за човешки съдби.

„За нас това са 32 деца, на които сме помогнали да не попаднат в системата на институциите, да бъдат забравени и да нямат своя добър живот – споделя Маги. – 32 деца са намерили своето временно „у дома”. За тях сме се грижили както за свои деца и сме ги изпратили с голяма радост в техните семейства. Част от тях са се върнали обратно при биологичните си родители, друга малка част са отишли в приемни семейства, по-голямата част са били осиновени. Освен грижата за малчуганите, ние подкрепяме и техните родители с консултации, психологическа помощ, също и финансова, материална, когато се налага. Най-радостното е, че продължаваме да поддържаме добри взаимоотношения с всички семейства. Радваме се на посещенията на децата в „Малката къща”, често заедно празнуваме рождените им дни. Най-голямата награда, която получаваме, е, когато децата идват щастливи със своите родители, за да ни видят.”