Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Позабравени страници от музикалната ни история – граовският певец Станчо Стоилов

{ include file="./partials/authors.html" } БНР Новини
Станчо Стоилов в ателието си
Снимка: Албена Безовска










За познавачите името на Станчо Стоилов е един от символите на Граово – неголяма подобласт в Шоплука със специфично фолклорно наследство. По-младите изпълнители изучават образци от репертоара му, но за повечето той е по-скоро легенда. След десетилетия активна артистична дейност, днес гласът му звучи най-често на приятелски събирания. Почти всеки ден можете да го намерите в ателието му за поправка на музикални инструменти в центъра на София. Там го посещават народни изпълнители и стари познайници от годините, в които са пътували с концертни програми из цяла България.


Снимка: личен архивРоден в село Копàница, близо до град Перник, той остава сирак на двегодишна възраст, отглежда го роднинско семейство. От дете мечтае да наследи занаята на баща си – изработване и поправка на народни музикални инструменти, предимно гайди. Още докато е ученик, участва в певчески конкурси, забелязват го специалистите от БНР и през 1959 г. прави първите си записи за фонда на медията. След това отива войник. В армията преосмисля приоритетите си и решава, след като излезе оттам, да се отдаде изцяло на народната музика. Така попада в пътуващите артистични групи, изявява се на една сцена с големи изпълнители –Борис Машалов, Борис Карлов, групата на Мишо Гюров, Стамболка Генадиева и много други.

Изиграва съществена роля при основаването на първото у нас училище за фолклорни изкуства в гр. Котел. За обучението на младите таланти били необходими народни инструменти. „Събирахме ги от бивши изпълнители, от частни сбирки. Но те бяха пригодени за солово свирене“ – спомня си той. Заедно с известните кавалджии Никола Ганчев и Стоян Величков, гайдаря Костадин Варимезов  и др., успели да съберат инструментариум за училището. Дълго търсили начини за усъвършенстване на устройството и звукоизвличането, опитвали се да адаптират фолклорните инструменти към темперирания строй.Тази дейност извършвали с подкрепата на Министерството на културата, ръководено по онова време от поета Павел Матев. По негово предложение Станчо Стоилов е изпратен в гр. Хале, бившата ГДР, където изучава музикално-теоретични дисциплини, както и устройството на пиано, роял, чембало.

Станчо Стоилов си спомня с носталгия за времето между 60-те и 80-те години, когато почти всеки ден след работа е имал участия в различни концертни програми. Казва, че днес би се радвал, ако намери талантлив млад изпълнител, на когото да предаде безценното си песенно богатство.

Още от категорията

Оперният бас Славин Пеев: Нека български творби звучат по-често в залите

Камерен концерт, озаглавен “Българска рапсодия”, с произведения само на български популярни композитори ще представят в Пловдив трима изявени класически музиканти. Концертът е в зала “Съединение” на 16 май и е по повод Празника на българската просвета..

публикувано на 13.05.22 в 10:56

Ще има закон за повече българска музика в държавните медии

Популяризирането на българската музика в обществените медии обсъди парламентарната комисия по култура и медии. Партия "Възраждане" предлага със закон да се задължат БНР и БНТ 50 % от музиката в ефира им да е българска. Генералният директор на БНР..

публикувано на 13.05.22 в 10:04

“Усеща се сила“ – новото видео на Любо Киров

Преди по-малко от месец Любо Киров представи своя трети студиен албум ˮЦелуни ме“, в който са включени 11 песни. Сред тях са едноименната ˮЦелуни ме”, ˮКъдето няма време (със Стенли и Христо Мутафчиев), ˮПриятели завинаги (с Графа и Орлин Павлов),..

публикувано на 13.05.22 в 09:55