Изиграва съществена роля при основаването на първото у нас училище за фолклорни изкуства в гр. Котел. За обучението на младите таланти били необходими народни инструменти. „Събирахме ги от бивши изпълнители, от частни сбирки. Но те бяха пригодени за солово свирене“ – спомня си той. Заедно с известните кавалджии Никола Ганчев и Стоян Величков, гайдаря Костадин Варимезов и др., успели да съберат инструментариум за училището. Дълго търсили начини за усъвършенстване на устройството и звукоизвличането, опитвали се да адаптират фолклорните инструменти към темперирания строй.Тази дейност извършвали с подкрепата на Министерството на културата, ръководено по онова време от поета Павел Матев. По негово предложение Станчо Стоилов е изпратен в гр. Хале, бившата ГДР, където изучава музикално-теоретични дисциплини, както и устройството на пиано, роял, чембало.
Камерен концерт, озаглавен “Българска рапсодия”, с произведения само на български популярни композитори ще представят в Пловдив трима изявени класически музиканти. Концертът е в зала “Съединение” на 16 май и е по повод Празника на българската просвета..
Популяризирането на българската музика в обществените медии обсъди парламентарната комисия по култура и медии. Партия "Възраждане" предлага със закон да се задължат БНР и БНТ 50 % от музиката в ефира им да е българска. Генералният директор на БНР..
Преди по-малко от месец Любо Киров представи своя трети студиен албум ˮЦелуни ме“, в който са включени 11 песни. Сред тях са едноименната ˮЦелуни ме”, ˮКъдето няма време (със Стенли и Христо Мутафчиев), ˮПриятели завинаги (с Графа и Орлин Павлов),..