Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Позабравени страници от музикалната ни история – граовският певец Станчо Стоилов

БНР Новини
Станчо Стоилов в ателието си
Снимка: Албена Безовска










За познавачите името на Станчо Стоилов е един от символите на Граово – неголяма подобласт в Шоплука със специфично фолклорно наследство. По-младите изпълнители изучават образци от репертоара му, но за повечето той е по-скоро легенда. След десетилетия активна артистична дейност, днес гласът му звучи най-често на приятелски събирания. Почти всеки ден можете да го намерите в ателието му за поправка на музикални инструменти в центъра на София. Там го посещават народни изпълнители и стари познайници от годините, в които са пътували с концертни програми из цяла България.


Снимка: личен архивРоден в село Копàница, близо до град Перник, той остава сирак на двегодишна възраст, отглежда го роднинско семейство. От дете мечтае да наследи занаята на баща си – изработване и поправка на народни музикални инструменти, предимно гайди. Още докато е ученик, участва в певчески конкурси, забелязват го специалистите от БНР и през 1959 г. прави първите си записи за фонда на медията. След това отива войник. В армията преосмисля приоритетите си и решава, след като излезе оттам, да се отдаде изцяло на народната музика. Така попада в пътуващите артистични групи, изявява се на една сцена с големи изпълнители –Борис Машалов, Борис Карлов, групата на Мишо Гюров, Стамболка Генадиева и много други.

Изиграва съществена роля при основаването на първото у нас училище за фолклорни изкуства в гр. Котел. За обучението на младите таланти били необходими народни инструменти. „Събирахме ги от бивши изпълнители, от частни сбирки. Но те бяха пригодени за солово свирене“ – спомня си той. Заедно с известните кавалджии Никола Ганчев и Стоян Величков, гайдаря Костадин Варимезов  и др., успели да съберат инструментариум за училището. Дълго търсили начини за усъвършенстване на устройството и звукоизвличането, опитвали се да адаптират фолклорните инструменти към темперирания строй.Тази дейност извършвали с подкрепата на Министерството на културата, ръководено по онова време от поета Павел Матев. По негово предложение Станчо Стоилов е изпратен в гр. Хале, бившата ГДР, където изучава музикално-теоретични дисциплини, както и устройството на пиано, роял, чембало.

Станчо Стоилов си спомня с носталгия за времето между 60-те и 80-те години, когато почти всеки ден след работа е имал участия в различни концертни програми. Казва, че днес би се радвал, ако намери талантлив млад изпълнител, на когото да предаде безценното си песенно богатство.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Група Канела, ароматът на детството и красотата на поезията

Групата Канела е позната отпреди години, но през 2022 г. формацията е обновена като състав и записва първата си песен "Фея". Последваха "Винаги", "Цветя" и "Пръстен", която присъстваше повече от месец в класацията БНР ТОП 20. В момента група..

публикувано на 16.11.24 в 10:15
Райнер Хонек

Всеки път се впечатлявам колко добре свирят българските музиканти

Той работи една от най-престижните и най-интересните професии. Лицето му е познато по цял свят, но хората обикновено си го представят с долепена до брадичката цигулка Страдивари. Гост на Радио България е Райнер Хонек, концертмайстор на прочутия..

публикувано на 15.11.24 в 09:05

"Да не спираме да търсим" – посланието в музиката на Живко Василев

Необикновено пътешествие между музикални жанрове и географски локации ни очаква тази вечер, 14 ноември . В Зала 11 на НДК (Кино Люмиер)в София от 19 ч. мекият тон на българския народен инструмент кавал ще срещне класическия звук на Камерен..

публикувано на 14.11.24 в 10:15