Европа изглежда свали розовите очила и погледна истината в очите. Песимизмът от слабия растеж и намалялата конкурентоспособност на европейската икономика бяха заменени с нов стимул за излизане от продължаващата шеста година криза.

Новата магическа дума за ЕС се нарича реиндустриализация. Тя породи нов оптимизъм за решаване на проблемите – както в Брюксел, така и в София. Дали това ще бъде успешна стратегия за справяне с жестоката конкуренция на световните пазари или ще остане поредният опит за догонване на „бягащите в бързата писта”.

Една от популярните песни у нас преди време бе: „Как ще ги стигнем американците…” Шегувахме се, но шегата излезе истина. Защото Европа вече губи позиции спрямо бързоразвиващите се и модерни икономики. Брюксел хем разработва стратегии за повишаване на конкурентоспособността, хем поставя редица бариери пред бизнеса. А парите се движат по пътя на най-малкото съпротивление. Те просто напускат Стария континент и отиват там, където ги „ухажват” – т. е. където има добра бизнес среда. Затова в Брюксел се заговори за реиндустриализация – нещо като панацея за връщане на производствената мощ на Европа.

Какво се крие в магическата дума реиндустриализация?

„Една от целите е преодоляване на негативната тенденция, част от производителите в Европа да изнасят своето производство в други страни – казва в интервю за Радио България Камен Колев, заместник-председател на Българската стопанска камара. – Част от бариерите за развитието на индустрията се налагат от ЕС с много стриктни изисквания по отношение на екологията например. Липсва и единен пазар на електроенергия, газ ит. н.Част от тези пречки действително са на европейско ниво. В България трябва не да пишем стратегии, а да съставим конкретни мерки, които да стимулират производителите.”

Българското правителство също залага на реиндустриализацията, като се опитва да възстанови производства, носещи печалба на страната.

„За нас тя не трябва да се ограничава в наливане на средства в закъсали държавни фирми или регулиране на цените им, с цел те да излязат на положителен резултат. Нито избирателно да се одържавяват определени предприятия и да им се опрощават дълговете към държавни фирми и т. н. Трябва цялостна стратегия в областта на иновациите. Оттам да дойде растежът. Но, за да постигнем по-висок растеж за 2014 г., единственият изход е рязък скок в износа. А износът ще донесе повече постъпления, ако изнасяме иновативни стоки, които сега са едва 5 процента от експорта ни. Останалото е непреработена продукция с ниска добавена стойност. Може би по-верният подход е средствата от европрограмите за бизнеса да бъдат насочени към технологично превъоръжаване. Т. е. да не се хвърляме изцяло в цели, които надвишават реалните дадености на икономиката.”

Големият бизнес се изнесе, как ще го върнем обратно?

„Тези ограничения, които се налагаха на бизнеса, се правеха с цел да накарат предприемачите в Европа да инвестират в иновации. Става дума за енергийната ефективност, за вредните емисии и т. н. Но това води до изключително оскъпяване и до загуба на конкурентоспособност. Има положителни ефекти, но в тези граници и мащаби трудно се преодолява като финансиране, както от европейските, така и от българските предприемачи. ЕС отделя стотици милиарди, които трябва да стимулират, да насочат бизнеса към такива производства, колкото и да са тежки тези изисквания.”

Ако Европа не успее да се реиндустриализира, губи конкурентоспособност.

„Губи и това е трайна тенденция. Неслучайно това понятие се въведе от ЕК с цел да обърне тази тенденция. Дали това ще бъде успешно – има много въпросителни. Трябва много да се внимава, когато се поставят такива цели, доколко те са изпълними и работят за подобряване на бизнес средата. Безспорно регулации и рамки трябва да има, но бизнесът има нужда от достатъчно свобода, за да се развива. Важно е да направим поне българските бариери преодолими.”