Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Златоград – оттук започва България

БНР Новини
Златоград предлага на гостите си разходка в миналото

Златоград открай време е бил „врата към Големия свят”, затова жителите му не без основание твърдят, че оттук започва България. До градчето, разположено на границата ни с Гърция, достига не само мекият живителен полъх на Беломорието, но и влиянието на различни култури, белязали с яркия си отпечатък местните обичаи и бит. Днес това красиво кътче на Родопите очарова пътника с белите си къщурки с кръгли комини и някогашния си дух на възрожденско селище.

В Златоград се намира сградата на първата пощенска станция в България. В центъра на старата му част се издига и „Успение Богородично” от 1834 г. – най-старата църква в Родопите, построена по време на османското иго, както и първото в целия регион килийно училище. Първо тук през Възраждането пристигат европейските нововъведения в областта на техниката и земеделието. През ХIХ век златоградчанки първи дръзват да заменят селските си носии с елегантни градски тоалети по последен крясък на европейската мода.

В наши дни Златоград отново се нарежда на едно от първите места – този път по предприемачество и далновидност. Благодарение на инициативността на местен бизнесмен, в началото на ХХI век старата чаршия на градчето се събужда за нов живот. С негови лични средства, както и с финансовата подкрепа на европейски фондове, изостаналите, рушащи се къщурки, бяха реставрирани, а в приземния им етаж отвориха врати работилнички за традиционни занаяти. Така се оформи единственият засега у нас частен т. нар. ареален етнографски комплекс. Градът, който допреди това тънеше в забвение, изведнъж се напълни с туристи:

„През 2001 г. разполагахме само с един хотел с 10-ина легла и почти нямахме посетители. Сега имаме много хотели и къщи за гости и посрещаме близо 90 хиляди гости годишно” – хвали се Александър Митушев, предприемачът, заел се с възстановяването на комплекса и с туристическото облагородяване на града.

В миналото селището се наричало Беловидово заради ослепително белите си къщи, накацали като птици по родопските чукари. Скитайки се по уличките на старата му част, се убеждаваме, че градът не е изгубил нищо от някогашния си чар. Първото нещо, което прави впечатление, това са облите бели комини. Те увенчават неизменните червени керемидени покриви на тукашните постройки, а зимно време от тях се понася сребриста нишка дим, която се извива в небето и се изгубва нейде високо сред чукарите.

Повечето от тукашните къщи са над 200-годишни, изградени са от камък, дърво и кирпич, а някои от тях са все още обитаеми. Други пък са превърнати в малки хотели. Трети приютяват на приземния си етаж работилници. В тях днешните майстори възраждат старите занаяти, типични за тази част на България. Можеш да надникнеш в резбарската, грънчарската, ножарската и медникарската работилничка. Отбий се и при местния златар, ще ти харесат неговите пафти, огърлици, обеци и пр., изработвани по старинни технологии. В тъкачницата ще ти покажат как се тъкат родопските халища и ще те поканят да се пробваш на стана, а в сарачницата ще видиш как навремето са произвеждали седла за кон и магаре, хамути и юзди. Едни от първите, внесени преди повече от 150 години шевни машини в България, са изложени в тукашната терзийница, от която можеш да си купиш ръчно изработени ризи, престилки или дори цяла родопска носия. „Издирваме стари носии и от тях се учим на занаят” – обяснява Марина Теритова, майсторка на гайтани (характерните нашенски плетени вълнени шнурове) и добавя:

„Гайтанът навремето се е използвал за съединителните шевове на дрехите и за украса. Колкото повече гайтани имала една носия, толкова по-богат бил притежателят й. Но днес не всеки може да си закупи подобна носия, затова изработваме и сувенири от гайтан. Като тези цветенца например, или тези пеперудки, са използвани за брошки или за украса на косата.”

Разходи се на воля из етнографския комплекс, наслади се на спокойствието и на великолепните образци на родопската архитектура, а после се отбий в Старото кафене от 1823 г. От тогава, та чак до днес, в него се приготвя един типичен местен специалитет – кафе на пясък. В тукашните механи и ресторанти пък ще те нагостят с вкусни и здравословни родопски ястия. А иначе възможности за настаняване в града и околностите – колко щеш. Въпреки това през лятото е добре да си направиш предварителна резервация, защото по това време трудно се намират свободни места. Същото важи и за фолклорните фестивали, които редовно се провеждат в етнографския комплекс на Златоград. Тогава по тесните му улички се стичат стотици местни жители, пременени в народни носии, както и обикновени туристи, въоръжени до зъби с камери и фотоапарати. Без значение дали ще е Фестивал на виното или на стари градски песни, възстановка на „Пеперуда” – обичай за измолване на дъжд, или популярната т. нар. „Скариада” – традиционна скара на балканските народи, всяко празненство тук протича с приповдигнато настроение и завършва с всенародно кръшно хоро на мегдана.Златоград те очаква с куп изненади!

Материалът е изготвен със съдействието на Проект на Областна администрация – Смолян по Програма за Европейско териториално сътрудничество „Гърция–България 2007–2013".

Снимки : Венета Николова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Асеновата крепост, обвита в мистика и легенди

Върху самотен рид, надвесил сянката си над река Асеница, се извисявала труднопристъпна крепост. Там, на високото, при страховитите скали, пристан намирали траки, римляни, византийци, западноевопейци, българи, османци. Една Бъдни..

публикувано на 23.12.19 в 09:20

Марцианопол – градът с изумителните римски мозайки

Край един от девненските карстови извори в римската провинция Долна Мизия (Moesia inferior) спрял император Траян (Marcus Ulpius Trajanus, 98 –117 г.) с войската си. Сестра му Марция изпратила слугинята да донесе вода, но за зла участ тя изтървала..

публикувано на 15.12.19 в 08:00

10 години Музеен център „Тракийско изкуство в Източните Родопи“

През 2000 г. археологът д-р Георги Китов и екипът му откриват в могилата Рошава чука, край хасковското село Александрово, тракийска гробница от IV в. пр.Хр. С високата си художествена стойност, стенописите и архитектурата й я отличават от всички..

публикувано на 15.05.19 в 15:42