Всичко започва с игла, цветен конец и плат. После изпод пръстите на умелата майсторка се раждат приказни шевици. Антоанета Толтукова е родена и живее в София, по професия е икономист. Работи като счетоводител, но голямата й страст е бродирането. Разказва, че откакто се помни, държи иглата във всичките й разновидности. Може да плете на 1 и 5 куки, но най-много обича работата с обикновената игла с ухо. С нейна помощ и конец прави цветна и бяла бродерия. Голямата й страст са българските национални шевици. От 1984 г. Антоанета е майстор по везба в Задругата на майсторите на народни художествени занаяти /ЗМНХЗ/. Участвала е в изложби по цял свят. Популярни български изпълнители излизат на сцената с извезани от нея облекла. Тя е и основател на група за съхранение на народните традиции – работилница „Седянка”:

„Идеята беше да съберем всички, които имат някакви умения в изработването на различни предмети от бита, свързани с българската традиция. Става въпрос за везба, плетива, за да можем да запазим тези умения и да ги популяризираме. Иначе постепенно те отмират. Нито в училище, нито в семейството като цяло се учат тези неща. Има момичета, които не могат да зашият копче, да не говорим за нещо друго. Целта ни е точно това: да популяризираме уменията на българката. Тя в миналото е обличала цялото си семейство. Като се започне от отглеждането на лена, конопа и изтъкаването на плата, и се стигне до украсата с тези прекрасни шевици. Има двойки, които решават, че ще направят сватбата си в етно стил и искат носии. Аз съм правила няколко такива облекла, както за младоженеца, така и за булката. Старая се да постигна нещо, максимално близко до българската традиция и до автентичния костюм. В шевиците наистина има някаква магия. Има неща, които са уникални. Миналата година изработих две ризи за едно младо семейство, което отдавна нямаше дечица. За голяма радост вече очакват първата си рожба. Разбира се, тук присъства и психологическият момент, но все пак ми се иска да вярвам, че се е случила добра магия. Шевицата може да се приложи в най-различни аксесоари като брошки, обеци, бижута, мартеници и украса за елха, ключодържатели и т.н. Много неща могат да се направят, стига човек да има въображение. Шевицата въобще не е старомодна. Тя е нещо прекрасно, една съкровищница, която са ни завещали нашите майки и баби и която трябва да съхраним. За съжаление, платът и конецът са тленни и ако ние не продължим с везбата, сигурно ще се загубят и ще останат само в книгите.”

Антоанета Толтукова разказва, че навремето хората са вярвали, че шевицата закриля и пази – от зло, от лоши очи, от болести и др. Имало е вярване, че змии и всякакви гадинки, като се видят върху ризите, ще се познаят и ще избягат. „Шевицата винаги се е движела успоредно с начина на живот на човек, винаги е била свързвана с ежедневието. Днес ние живеем много различно от нашите баби и затова търсим по-модерно приложение на бродерията. Използвам готови блузи, облекла, които украсявам с бродерия. Така те могат да се носят всеки ден, казва тя. – За мен везането е вътрешна потребност. Когато ми се случи да нямам възможност да бродирам, започвам да сънувам шевици и да мисля за тях. Смятам, че шевиците са най-хубавото нещо, което ми се е случвало в живота, освен семейството ми. За съжаление, нямам последователи, защото имам двама сина и четири внука, а дъщеря ми се занимава повече с плетива, не бродира. Семейството ми ме подкрепя, не мърморят за това, че съм се хванала с иглите и конците и ги пренебрегвам. Съпругът ми ме придружава по всички изложби, в които участвам, а те не са никак малко. Мои работи са пътували по цял свят. В Австралия, САЩ, Европа, доколкото знам, и в Африка. За съжаление, вече изложбите не са толкова много както преди години, когато Задругата на майсторите уреждаше такива и в България, и зад граница. Сега нещата се посвиха и традиционно изложби се правят в Етнографския музей в София.”

Шевицата има в себе си живот и бъдеще, убедена е Антоанета. Повод за тази нейна увереност е и разрастването на работилница „Седянка”. В нея вече участват и мъже, чието хоби е везането и гобленарството. Магията на цветните конци запленява и тях. Пример за това е двадесетгодишният Александър, който изработва везани кърпи. Друг младеж колекционира везани носии и е влюбен в гобленарството.

Снимки: личен архив