Понеделник е. За женски работи ще си говорим днес в "Калейдоскоп"- темата е социалната услуга, наречена приемна грижа. Това е наименованието по определение. А по мерките на делника- какво означава едно самотно дете да стане част от семейството ти? Е, кажете сега как се слага етикет на това?! И може ли отглеждането и възпитанието на дете да бъде само женска, само мъжка или само работа на държавата?! ... Наш събеседник е една зряла жена- спокойна и ведра, която носи голямо и добро сърце- достатъчно, за да убеди с малко думи своя съпруг и своите пораснали деца, че всички те могат да бъдат семейство за едно малко самотно момиченце. С Таня започваме разговор докато чакаме началото на осмомартенското тържество в детската градина, в която детето учи от есента. С първия въпрос обаче се връщаме 6-7 месеца назад във времето, когато Таня и нейният съпруг стават приемно семейство и с много внимание и обич подготвят детска стая- с гардероб, бюро, компютър, телевизор, кът за игра. Те са едни от първите, които материализират у нас идеята за т.н. приемна грижа. Захванали са се с нещо безкрайно познато- защото отново ще отглеждат дете в дома си, но и нещо напълно непознато за български условия- нов вид социална услуга... И като хора, които първи трябва да създават от теорията практика, вземат "от движение" решения, които им се струват най-подходящи. Те не само имат големи деца. Те имат и внуци. Затова решават за детето тя да е баба Таня.

"Нашата приемна внучка донесе много радост в дома ни"- обяснява с усмивка Таня. И макар сърцето ми да се свива, не мога да не я попитам какво ще стане, ако утре родителите, изоставили детето си, все пак си подредят живота и се окаже, че могат и искат да се грижат за дъщеря си?

"Ние вече много обичаме приемната си внучка. Тя е част от нашето семейство. Така, както нашите деца излязоха от дома ни, за да станат студенти, така бихме искали един ден и нея да я изпратим да учи... Но ако трябва да си тръгне по-рано... Важно е доброто за детето. Ние сме готови и за това. Каквото и да се случи, тя вече е част от нашето семейство и в дома ни винаги ще бъде добре дошла"- казва Таня. И добавя:

"Децата са като бял лист, на който да пишеш това, което знаеш, че е правилно и добро."

Познавам тази спокойна и светла жена от години и не съм изненадана, че приемната й внучка на осмомартенския празник сияе в уникално елегантно костюмче- една красива и усмихната малка дама. Момиченцето е в дома на приемното семейство само от средата на лятото, а вече припознавам в поведението му, в интонациите и маниерите му лекото сърце и меките жестове на Таня. Зная, че това не е случайно- много преди да хване малката ръка на 5 годишната си приемна внучка, за да я заведе в новия й дом, Таня първо е подготвила сърцето си да бъде щедро на обич, на търпение, на прошка. И като всеки родител- тя е готова да се грижи всеотдайно за малкото момиченце дотогава, докато то има потребност от тези грижи. И да го пусне да продължи пътя си по най-добрия за него начин- както прави всеки родител за своето дете... Сигурно и край всеки от вас, уважаеми слушатели, живеят такива хора- с топла усмивка и големи сърца. Огледайте се! И когато ви е трудно да продължите напред, когато сте изправени пред тежки решения, поседнете в кварталната градинка и ги намерете- ако отворите душата си, непременно ще ги разпознаете!