Вероятно си спомняте веселия бодряшки крясък на Уди Кълвача от детските филмчета. Прототипът на симпатичния анимационен хитрец - гигантските американски кълвачи - отдавна са изчезнали заедно с изсичането на голяма част от тропическите гори. В наши дни се наброяват около 400 вида по-дребни кълвачи в света. Европа не е особено надарена в това отношение. На  континента се срещат само десет вида от тези птици, с чието характерно почукване по стволовете на дърветата сме свикнали от детството си.  България е от малкото страни, където могат да се наблюдават и десетте вида. Забелязваме ли ги? Опазваме ли ги? За какво са ни те? Към тези въпроси иска да привлече внимание Българската Фондация Биоразнообразие /БФБ/, обявявайки 2014-та за година на кълвача.

Защо точно година на кълвача?

Защото тези „санитари” на гората неуморно се грижат за доброто здраве на дърветата, хранейки се с вредните насекоми, живеещи в кората им. И защото някои видове кълвачи са отлични индикатори за наличието на вековни гори, развивали се без човешка намеса, отговаря Стефан Аврамов, председател на БФБ. Гори, в които има паднала гниеща дървесина, която пък е хранителна база за безброй дребни животинки и растения. Наличието в дадено място на три от по-редките видове кълвачи - белогърбия,трипръстия или черния кълвач - е сигурен знак, че се намираме в добре опазена вековна гора с богато биоразнообразие, уверява екологът.

„Точно възрастната гора с много паднала мъртва дървесина е нормалната, естествената - пояснява той.- В нея намират подслон хиляди видове животни, растения и гъби в повече, отколкото в един млад лес. Тези три вида кълвачи имат нужда от дебели, вековни дървета, за да издълбаят гнездотоси в тях.  Затова ги възприемаме като индикатори за това дали гората е вековна или е все още млада и има нужда от поне сто години да расте необезпокоявана и да развие целия спектър на богато биологично разнообразие. Тези видове кълвачи наричаме с английската дума umbrella(чадър), защото, когато се грижим за тях, те от своя страна като чадър опазват хиляди други биологични видове. Научно е доказано например, че в местообитанията на трипръстия кълвач се срещат множество редки бръмбари и много други безгръбначни.”

Къде у нас се срещат тези редки и ценни видове кълвачи?

„Те са концентрирани в малки острови вековни гори, намиращи се предимно в националните паркове Рила, Пирин и Централен Балкан, но има и няколко находища извън тях, казва г-н Аврамов. - Надяваме се, че ще успеем да опазим и малкото останали вековни гори извън защитените територии. В момента картираме  разпространението на кълвачитев цялата страна. А като следваща стъпка ще се опитаме да обособим най-важните находища на редки кълвачи и свързаните с тях вековни гори като зони, където сечта да бъде напълно забранена. Става въпрос за само няколко процента от територията на българските гори.”

Наличието в България на всичките 10 вида европейски кълвачи е радостен знак за доброто здраве и богатството на българската природа.

„Трипръстият кълвач например е северен вид, характерен за иглолистните гори и на юг се среща рядко, подчертава г-н Аврамов. - Има пък други, типично южни видове, които са регистрирани в България, но не могат да се видят в северните страни. Трябва да се радваме на това наистина богато природно разнообазие. Но то е и сериозно предизвикателство, задължаващо ни да опазваме всички тези видове птици и техните местообитания.”

„Дори сега, като погледна през прозореца, виждам дърво с две дупки на кълвач”, казва Стефан Аврамов. Тези неуморни санитари на дърветата са навсякъде около нас. Достатъчно е да се огледаме и да се ослушаме, за да чуем оздравителното им почукване. И дано дълго да го чуваме.