Ракията заема особено място в живота на българина. Тя е обичана напитка, лекарство, повод за веселие и сладки приказки, един от знаците на традиционния български празник. Среща се в различни разновидности, като най-популярна е гроздовата, наричана фамилиарно с женското име Грозданка. В планинските райони, където лозата не вирее, се приготвя сливовица. И до днес балканските градове като Троян, Тетевен и Елена спорят помежду си къде се пече най-хубавата сливова ракия. Районът на Силистра пък е прочут с кайсиевата сиракия. Питието се приготвя също от ябълки, круши, череши, смокини. Почти легендарна слава е добила гюловицата, приготвяна от цветовете на маслодайната роза в долините на Карлово и Казанлък. Тя е възпята от класика на българската литература Любен Каравелов, който ѝ посвещава трогателни слова в началото на повестта си „Мамино детенце”: „...който не е пил казанлъшка гюлова ракия – той нищо не знае, от нищо не отбира. Ах ти, моя люляно, ти казанлъшка гюлова ракийко! В твоите алкохолни искрици се скриват стотина тома из най-знаменитите епохи на българската история... И аз съм те пил някога си, и аз съм се наслаждавал от твоя аромат, и аз съм имал удоволствие да изпитам твоята приятност...”
За хубава се смята силната ракия, назовавана с епитети като люта, върла, скоросмъртница. Когато е с нисък градус пък се нарича пренебрежително пърцуца или шльокавица и се използва главно за лекарство. Изразът „слаба ракия” се отнася за човек без влияние и възможности, за безхарактерен мъж, за лесен противник. Говори се също и за „ракиено време” – часа около залез слънце, преди вечеря, когато обичайно се поднася питието.
Хубавата ракия е гордост за добрия стопанин, а приготвянето ѝ се смята за типично мъжка дейност. Ходенето на казан е повод за мъжете да прекарат извън къщи почти цял ден – време, което обикновено се запълва с напоителни разкази и пиперливи шеги, обилно полети с огнената напитка.
Убеден в лечебните свойства на ракията, българинът я прилага при различни болести и неразположения. При настинка човек се затопля с греяна ракия, подсладена с мед или горена захар. При зъбобол болният зъб се жабури с ракия, а при болки в ушите се поставя памуче, напоено в съгревающата течност. С нея се промиват рани, правят се разтривки, напояват се компреси. От ракия се приготвят и различни настойки и извлеци, които после се пият, намазват се на болните места или се вдишват.
Ракията присъства на трапезата на българина в делник и празник. Щом се прибере вечер от полето, умореният селянин ще отпие няколко глътки, за да се ободри. В празнични дни ще се отбие в кръчмата, където ще изпие едно-две юзчета (малки стъклени шишенца, които побират около 180 г), ще размени новини, ще обсъди политиката. С ракия се посрещат гости, калесва се за сватба, кани се на кръщавка. Важен елемент от традиционната сватба е т. нар. блага ракия. Подсладена, затоплена, а понякога и оцветена в червено, тя е знак, че булката се е оказала честна, т.е. девствена през първата брачна нощ.
Лятна школа за деца от 7 до 12-годиишна възраст организира Националният етнографски музе в София. Заниманията ще запознаят малчуганите с традиционните празници и обичаи, поминъците и занаятите по нашите земи, с българските митологични..
През целия съботен ден, на 25 май, археологическият резерват Никополис ад Иструм край Велико Търново ще бъде домакин на седмото издание на Античен фестивал "Нике играта и победата". Тази година в събитието участват исторически реконструктори..
Дългогодишната педагожка и общественичка от Тутракан Калина Михайлова представя изложба с български народни носии в румънския град Гюргево, предаде БТА. Експозицията с 20 носии може да бъде видяна в местния Дом на пенсионера от 21 до 24 май. Всички..
Как обичаите в старата българската обредност придобиват нови форми с времето под неизбежното въздействие на историческите промени, модата и политическите..