Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

„Оттук бряг, оттам бряг, по средата – бял сняг” – нощвите, част от магическото пространство в старинния български дом

БНР Новини
Месилня от Ослековата къща, I ет. Копривщица, 1856 г.
Снимка: архив

Хлябът и виното са толкова чисти, че никакво зло не може да наруши тяхната святост. Те служат за комка – т.е. за причастяване. С хляб и вино магия не може да се направи. Тези думи трябва да си припомняме винаги когато говорим за многобройните обичаи, в които те присъстват, както и за предметите, служили някога за приготвянето им. В стремежа на съвременния човек за живот близо до природата и нейните дарове, днес все повече ентусиасти разтварят старите книги, за да научат как да омесят хляб така, както векове са го правили по нашите земи. Налага им се да открият и някои нови думи. Иначе как биха могли да отговорят на гатанки като тази: „Оттук бряг, оттам бряг, по средата бял сняг. Що е то?” Отговорът е, разбира се: „Нощвите”.

Снимка: dnevnik.bgНощвù, нъщви, нощовà у нас наричат дървения съд, в който се меси хляба. В миналото той бил неотменима част от дома – като огнището, което се строи първо в къщата. Нощвите се изработвали от цял къс дърво – обикновено от бряст или габър. Брястът служи и за заграждане на „ново гумно” – нов двор, нова ограда. Вярва се, че домът, ограден от бряст никога няма да запустее, защото никакво зло не може да мине през него. Габърът също се радва на специално отношение. Свързан е с мита за Млада Бога – в дните около зимното слънцестоене Млада Бога слиза от небето по клоните на габер. Легендите и народните песни  разказват, че след като родила детето си, Богородица потърсила дърво из гората, на което да върже люлка за него. Единственото чисто място, намерено от Божията майка бил „златен габер“. Както всички предмети, свързани с хляба, нощвите са част от женското пространство в дома, но се предават като наследство от баща на син. Веднъж изработени и осветени, те не напускат къщата. „Където са старите нощви, там е старата къща” – казвали някога. В „старата къща” живеели възрастните, заедно със семействата на децата си. Ако баща реши да отдели синовете си и да им построи нови жилища, младите мъже трябвало сами да направят нощвите, в които жените им ще месят хляба.


При влизане в нов дом, първото нещо, което прави мъжът, е да запали огъня в огнището, а жената замесва първия хляб в нощвите. Преди това дървеното корито е прекадено с тамян, поставен върху ръжен и е поръсено с „ненапита“ или „неначената“ вода. В същия ред се извършват ритуалите за приобщаване на младата невеста към дома на свекъра и свекървата. След като й давали символично да разбърка огъня и да обиколи огнището три пъти, близките на младоженеца я завеждали до нощвите. Там тя оставяла дарове – хляб, вода и месал (кърпа), който е изтъкала сама. А свекървата трябвало да каже: „Ето, снахо, харизвам ти нощвите! Да даде Господ всякога да са пълни с тесто – по сватби и кръщенета, по сборове и радости!” След това булката се покланяла и целувала ръка.



Месилня в лятната кухня от Кьорпеевата къща, Котел, 1872 г.Нощвите участват в различни ритуали за предпазване от уроки (от лоши очи), от „напратено“ (т.е. от лоши мисли и енергия на някой зложелател), при уплаха и магии.  Те имат важна роля при засевките за сватбените хлябове, при замесването на т.нар. „богородична пита” при раждане. Нощвите са на първо място и в обредното приготвяне на „пътнината” – хлябът, предназначен да съпроводи душата на починалия в пътя към „оня свят”.

Около нощвите витаят и различни забрани. Една от тях не разрешава те да остават открити. Най-добре е да се похлупват с кръга – специално изработена дъска в тази форма, на която се полага и оформя хляба.  Може и да се обръщат с дъното нагоре. В никакъв случай не бива да се стъпва в нощвите, защото голяма беда очаква къщата. Това важи дори за невръстните деца, затова майките им трябвало много да внимават.  Ако нощвите са обърнати и подготвени за работа, лошо е да бъдат прескочени от някое животно. Според поверието, тогава те плачат и проклинат, нищо добро не чака хората в семейството. При захващането на нов квас девойката, извършваща обреда, не бивало  да гледа към нощвите. Там възрастните жени са сложили брашно, вода и тайни билки, които младото момиче трябвало да замеси, обърната гърбом към дървения съд.

Нощвите са един от символите на благополучието на дома. „Празни нощви – гладни гости“ е една от поговорките за тях. А също:“Като ти са меки очите, ще са ти празни нощвите.” С други думи – ако раздаваш безразборно, стигаш до бедност. Според народните тълкувания на сънищата е добре да сънуваш нощви, пълни с брашно или тесто. Хубаво е и ако насън сееш брашно в тях. Това означава, че ще ти дойде скъп гост.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Великденска работилница за писани яйца в Пазарджик

Традиционната "Великденска работилница" – демонстрация за писане на яйца, ще се проведе от 23 до 26 април в Етнографската експозиция на Регионалния исторически музей – Пазарджик (ул."Отец Паисий" № 8). Специалистите от етнографския отдел на музея..

публикувано на 23.04.24 в 08:10

Български килими във Париж – културна дипломация в действие (СНИМКИ)

Културният институт на България в Париж грее в цветове. За първи път автентични български килими от 19-и и 20-и век са представени във френската столица. Колоритната експозицията в галерията на БКИ е озаглавена "История в цветове. 350..

публикувано на 19.04.24 в 16:36

Традицията на давулджиите или кой буди мюсюлманите по време на Рамазан

Денят Арифе е последният от свещения за мюсюлманите месец на постите Рамазан. В исляма това е най-благодатният месец от годината, свързва се с 30-дневните строги лишения – "оруч". Храненето и пиенето на течности и вода става само преди изгрев и след..

публикувано на 09.04.24 в 11:30