Всичко започва от Адам и Ева. Жената – изкусителка, вдъхновителка, другар и помощник, любима, майка, с още толкова много други имена можем да я наречем. В най-женския месец на годината търсим образа й – многолик и противоречив, отразил като в огледало онова, което я заобикаля. Тя е неизменна част от него и често го формира по свой образ и подобие. Там, където успява, светът „става по-красив и бял”, както се пее в една песен за внезапно бликналия дъжд. Тя, жената, е дъждът, след който поникват цветята на надеждата, красотата, любовта. И озаряват сърцата, които забравят тъгата, недоверието, омразата.

И от поезията – напред с цифри към грубата реалност, с тях рисуваме образа на съвременната българка. Жените у нас са малко повече от мъжете, малко над петдесет процента от населението. Но заетостта сред тях е едва около 42 процента. Последиците от световната икономическа криза и спадът на производството са усетени преди всичко от жените. „Това са 185 хиляди загубени работни места в сравнение с предкризисната 2008 г.”, твърдят независимите синдикати в България. Безработицата сред жените, според Евростат, се е повишила в края на 2013-а до малко повече от 12 на сто. Младежката безработица засяга силно младите българки. Около 43 на сто от жените у нас са били безработни повече от година. Жените-работодатели у нас са едва 26 процента. Все пак по нещо имаме и водеща роля в Европа. Според статистиката на ЕК, 16 процента от членовете на директорските бордове на най-големите компании в България са жени, докато средната цифра за ЕС е 14 на сто.

А какво става с най-важната роля на съвременната Ева – да създава бъдещето?

Тя все повече отлага във времето раждането на деца. Средната възраст за раждане на първо дете у нас е вече 26 години и два месеца, а през 2001-а е била по-ниска – 23 години и осем месеца. Типичното българско семейство отдавна вече е с едно дете, рядкост са повече от две деца. И още щрихи от картината. Според социологическо изследване, цитирано от независимите синдикати, всяка четвърта жена у нас е изпитала домашно насилие. „Българската жена продължава да се чувства и приема като неравнопоставена в политическия и икономическия живот, подлагана на нелоялна конкуренция, на психически и физически тормоз и в семейството, и на работното място”, смята президентът на КНСБ Пламен Димитров.

А къде остана красотата?

За хубостта на българката са изпети и ще се пеят песни. Невероятни съчетания на красота, здраве и мъдрост е създал българският ген. Защо да не ги множим? Неповторимият български глас на Валя Балканска се разнесе и в Космоса, млади български гласове напират с таланта си по световните оперни сцени и разнасят славата на певческия ни гений. Българска хубост дефилира по световните модни подиуми. И все пак: „В много държави съм била, но домът е само един”, това казва жена на около 40 години, опитала вкуса на трудовата емиграция за около осем години и завърнала се в България. „Завинаги”, подчертава тя.

„Това, което имаме – домът, близките, това е най-важното, защото където и да живееш, домът си остава един. Никакви пари не могат да ги заместят. Исках да видя как е в другите държави. Защото когато не си бил навън, кой каквото и да ти говори, не можеш да направиш разликата и да оцениш това, което имаш в момента. В сравнение с другите европейки ние сме магьосници, защото с малко средства постигаме много. Българката, според мене, винаги е съчетавала това да бъде домакиня, майка и съпруга, същевременно да следва своята кариера и да изглежда добре, което е много важно.”

Е, има и други гледни точки. Адвокат малко над 50-те, чиято професия прави напречен разрез на много човешки съдби и семейства, е повече от категорична. За нея българката трябва:

„Да си помисли малко, да възроптае срещу пошлостта в нашето общество и да се върне към традициите. По този начин ще се оправят нещата както в обществото, така и в семейството и в бита.”

Дъждът, пролетният дъжд вече заваля… И първите цветя цъфнаха точно през този месец с женски характер, макар и често твърде променлив.