В края на ХІХ и началото на ХХ век Габрово се оформя като водещ индустриален център в България. Множеството фабрики и качествената продукция му спечелват прозвището „Българският Манчестър”. Един от „виновниците” за тази слава е Иван Хаджиберов, изразител на стремежа на габровци за модернизация на производството и въвеждане на европейски образци в него. В трудната българска действителност, без наличието на готови капитали, Иван Хаджиберов извървява пътя от търговец и производител на брашно до водещ български фабрикант на фини вълнени платове и пионер на родната ни енергетика. Роден е през 1858 г. в богато габровско семейство. Баща му бил производител на брашно и се занимавал с търговия и превоз на различни стоки. Той е собственик на една малка воденичка по течението на р. Янтра. Около тази воденица, години по късно, израства една от големите габровски фабрики. Тази на неговия син.

На Иван Хаджиберов се пада честта да остави следа в изграждащата се българска индустрия – разказва за него уредникът в Габровския Регионален исторически музей Добромир Търновски.

„Той започва от нулата и първата му самостоятелна дейност е свързана изкупуване на тютюн от Южна България. Начинанието се оказва доста печелившо и му осигурява първоначален капитал за модернизация на бащиното производство. Построява валцова мелница, задвижвана с водно колело с мощност 30 конски сили. Иван Хаджиберов не спира дотук, а продължава да търси нови и нови предизвикателства за разширяване на своя бизнес. Това го отвежда през 1901 г. в Германия, където купува 5 тъкачни стана и едно електрическо динамо с няколко крушки. Динамото, задвижено от водата на бащината му воденица, запалва в Габрово електрическо осветление. Благодарение на закупените станове поставя основите на тъкачна фабрика за фини вълнени платове, с вносна прежда от Европа, като използва остатъчната енергия от мелницата за задвижване на становете.”

Беров с особен интерес следи всички новости в енергетиката и производството. Постепенно започва да изпитва недостиг на двигателна сила за своето производство и решава да построи електрическа централа. За времето си тази идея, още повече в условията на един провинциален град, звучи неосъществимо и малко налудничаво за съвременниците му. Предприемчивият индустриалец търси кредитиране от банки за това свое предприятие. Но мълвата сред неговите съграждани, че е полудял, кара банката да спре кредитирането и да постави запор на цялото му имущество. Убеден в правотата си, Хаджиберов отива в Търново и с пистолет в ръка успява да принуди директора на БНБ да отмени заповедта и да продължи финансирането. Електроцентралата е завършена през 1906 г. Воден от значимостта на сътвореното от него, Иван Хаджиберов кани художник да зографиса сградата. На източната страна е изписано земното кълбо с танцуваща върху него девойка, символ на завладяващото света електричество, а под него българското хоро на строителите на централата, водени от самия Беров.

„Това хоро е един от любопитните моменти, съпътстващи строежа на съоръжението. За да се построи електроцентралата, е трябвало да се прокопае една изключително трудна местност и да се пресекат няколко километра скален участък. За да подкрепя работниците в това трудно начинание, собственикът извикал известен местен гайдар, който да им свири, докато работят, а краят на работния ден завършвал с традиционно българско хоро. Иван Хаджиберов потвърдил важността на това хоро и значението на цялата централа с думите, че не той, а Недялко гайдара е построил инсталацията.”

Електроцентралата е първата чисто българска ВЕЦ, строена за индустриални цели, само с български капитали. Стойността на инвестицията е около 300 000 златни лева. Разширявайки дейността си след 1910 г., централата на Беров захранва с електричество и част от Габрово, първия български провинциален град с такова осветление.

Много са лицата на този габровски индустриалец, който до края на живота си прави непрекъснати опити за приобщаване на българите към съвременните европейски тенденции, не само в промишлеността, но и в бита. Така се ражда уникалният фабричен комплекс на Иван Хаджиберов, който освен традиционните производствени помещения, включва и жилища за работниците. В района е уреден английски парк, зоологическа градина, овощна градина, от която всеки може да си набере плодове. Създава игрище с тенис корт. За работниците и техните деца построява първото в страната ни частно училище, като за целта са наети професионални учители. За да разнообразява свободното време на своите работници, създава и читалищен салон за седенки и представления.

„Както повечето габровски индустриалци, той е и щедър дарител – казва г-н Търновски. – Един от основателите е и пръв дарител за построяване на читалищно-библиотечната сграда в града. Иван Хаджиберов е и сред основателите на Индустриалната банка – Габрово, интересен опит за директно кредитиране на местната индустрия. Той е и голям родолюбец, участник е в редовете на българското опълчение по време на Руско-турската освободителна война от 1978 г., а след това в Сръбско- българската война.

Иван Хаджиберов е олицетворение на модерния български предприемач за началото на ХХ век. Умира обичан от своите съвременници. По време на погребението му, в знак на почит, всички габровски фабрики го изпращат с вой на фабричните сирени и с непрекъснат звън на всички църковни камбани в града.