Когато в Кремъл кихнат, в София ни хваща треска. Тези дни отново си спомнихме стария виц от времето на социализма. Защото потенциалните опасности за българската икономика от кризата в Украйна са като зараза, която излиза извън контрол. Негативният ефект трудно може да се оцени днес, но само въвеждането на санкции срещу Русия ще ударят търговията ни с 5 млрд. евро. Русия и Украйна са в Топ 4 на търговските ни партньори извън ЕС. Основната заплаха идва от срив на енергийния пазар, поради голямата зависимост на България от доставките на руски газ. Отделно ще пострадат инвестиционният поток, туризмът, пазарът на недвижими имоти, както и износът на вино, лекарства и др. стоки заради срива на рублата.

Българският износ за Русия минава през Украйна

„Санкции срещу Русия не са добро решение за никого в ЕС”, коментира напрежението между Брюксел и Москва българският премиер Пламен Орешарски. Русия се нарежда на второ място след Турция сред търговските ни партньори от трети страни. За 2013 г. стокообменът между София и Москва е над 5 млрд. евро. Природният газ и нефтът са водещи в руския внос, а фармацията и машиностроенето – в българския износ. Стокообменът между България и Украйна е по-скромен – близо 1 млрд. евро, като основно перо е износът на нефтени продукти и медикаменти. Български фирми вече търпят загуби заради кризата в Украйна от неизпълнение на договори, алармираха от Българската търговско промишлена палата. Дори да не бъдат наложени икономически санкции на Москва, един от големите проблеми за България е това, че почти целият износ за Русия минава през Украйна. Отливът на капитали и обезценяването на руската рубла ще засегне българските компании, работещи на руския пазар, което ще намали износа им. Някои търговски фирми избират вече заобиколен маршрут, други се надяват транзитната територия през Украйна да продължи спокойно да функционира. Все пак най-големият български инвеститор в Украйна – компания за индустриални масла, не се отказва и продължава строежа на нова рафинерия до Киев.

Газ, нефт, ядрено гориво

Всички енергоносители на България идват от Русия. Повече от 80 процента от енергийните ни ресурси зависят от Москва. Най-застрашен е природният газ, но засега проблеми с доставките няма. Ядреното гориво за АЕЦ „Козлодуй“ също е руско, но според експерти централата има запаси за две години. Пътят на урана минава през Украйна, но ако се наложи, може да се използват други маршрути или самолети. Въпреки обявения риск за доставките на петрол за рафинерията „Лукойл Нефтохим”, поради товарене на суровината от пристанище в Украйна, проблеми и тук не се очертават.

Руските и украински инвестиции – в недвижими имоти и туризъм

Това са секторите, които притесняват бизнеса и от двете страни на Черно море. Защото руснаците са топ инвеститорите в недвижими имоти у нас от години. А по отношение на туризма и двете държави са в Топ 5 на туристическия ни бранш. Експерти виждат в кризата и полза за България. Защото туристите, почиващи досега в Крим, ще се насочат към България. Не само по икономически причини, но и поради близостта на език и култура. През 2013 г. у нас са почивали 700 хиляди руски туристи, което е ръст от 14 процента. А украинските гости са били 200 хиляди, пак с ръст от 13 процента. От бранша смятат, че ако ЕС отвори пътя за европейското бъдеще на Украйна и визите отпаднат, България ще бъде една от печелившите като туристическа дестинация.

Българският износ и сривът на рублата

Обезценяването на руската рубла грози българските стоки за руския пазар. Нашите вина, които са 2,5 процента от експорта ни, ще се оскъпят поради увеличаващите се разходи на вносителите. А конкуренцията там е жестока. Щетите за бизнеса в бранша ще бъдат сериозни, ако се въведат санкции срещу Русия. Същото се отнася и за фармацевтичния сектор. Той ще бъде един от най-силно засегнатите, защото търговията с Москва се изчислява на стотици милиони евро годишно.

Индиректните ефекти от кризата в Крим върху българската икономика са свързани с международните цени на горивата и на зърното, коментират от Института за пазарна икономика. А това са двата основни източника на външна инфлация в България.