България изпълни предсрочно изискванията на ЕС за повишаване дела на възобновяемите енергийни източници /ВЕИ/ в енергийния ни микс. Освен нашата страна, Естония и Швеция също са изпълнили предварително целите си до 2020 г. Данните на Евростат показват, че делът на зелената енергия в енергийното потребление у нас за 2012 г. е достигнал 16,3 процента при цел до 2020 г. от 16 процента. Общият дял на ВЕИ в потреблението на енергия в ЕС е достигнал 14 на сто от енергийния микс. ЕК е убедена, че страните от общността ще успеят да изпълнят изискванията за „позеленяване“ на енергетиката до 2020 г. с 20 процента. Предвиждат се и нови идеи за увеличаване на зелената енергия, които ще бъдат дискутирани от лидерите на общността по време на Европейския съвет на 20 и 21 март. В същото време Евростат припомня, че през последните шест години в почти всички страни от ЕС се наблюдава поскъпване на енергията.
Българското правителство обаче има резерви към новите европейски цели за увеличаване на зелената енергия от общия енергиен микс. Според енергийния министър Драгомир Стойнев, определянето на обвързващи европейски цели за 2030 г. е преждевременно. Защото първо трябва да имаме оценка на целите до 2020 г., както и ефекта им върху реалната икономика, и едва тогава да мислим за 2030 г. Българската позиция е, че Брюксел не трябва да поема едностранни ангажименти, защото те се отразяват негативно на европейската икономика. През декември Министерството на икономиката и енергетиката е изпратило в ЕК доклад, според който зелената енергия като дял от енергийното потребление е надхвърлила приетия ангажимент от 16 процента. Посочените причини са нарастването на вятърната и слънчева електроенергия, както и изгарянето на биомаса. Така новите ВЕИ проекти ще бъдат лишени от субсидиране на изкупните цени за произведеното от тях електричество. А новите планове на ЕК предвиждат зелената енергия да нарасне на 27 процента до 2030 г. Целта е да се стимулират инвестициите в сектора. Реакциите на „Зелените” и енергийните гиганти бяха очаквани. Едните определиха идеите на ЕС като „разочароващи”, другите пък изразиха безпокойство от подкрепата на Брюксел за ВЕИ.
Експерти коментират, че преизпълнението на квотата за ВЕИ се дължи на бума на строителството на вятърни перки и соларни паркове за стотици милиони евро, които в крайна сметка се оказаха безсмислени. Масовото навлизане на зелените централи у нас се дължи на гарантираното изкупуване на произведената от тях електроенергия. Все едно да построиш фабрика за производство на кисело мляко и държавата да изкупува всичката продукция. Така заложената печалба е гарантирана и не зависи нито от кризата, нито от конкуренцията, нито от конюнктурата на пазара. Заради кризата потреблението на енергия в България спадна, което автоматично увеличи делът на ВЕИ, гарантиран с ангажиментите на България към Брюксел. Нарастването на зелената енергия от вятър и слънце стана вторият важен фактор в енергийния микс у нас. Само през 2012 г. токът от слънчеви централи е скочил осем пъти. Причината са увеличените фотоволтаични мощности, които само за година достигнаха един гигават. При вятърните перки нарастването е също значително – над 50 процента.
ВЕИ станаха поредния повод за искри в енергийния бранш у нас тези дни, защото българската енергетика изпада в колапс. Енергийният министър заплаши електро-разпределителните дружества със санкции, ако не върнат на Националната електрическа компания, която е пред технически фалит, задължения за 320 млн. лв. Става дума за изкупуване на електроенергия от ВЕИ за предходните две години, които НЕК е платила на дружествата съгласно изискванията на европейското законодателство за дотиране на зелената енергия. Държавният регулатор пък се опитва да накара слънчевите и вятърни централи да платят със стара дата цената за достъп до преносната мрежа, за да компенсира дефицита. Според производителите от двата бранша това е дискриминация, защото подобни такси не плащат другите ВЕИ и конвенционалните централи. От Брюксел коментират, че енергийният микс е работа на всяка отделна държава. България сама трябва да реши дали ще инвестира в соларни паркове, вятърни перки или ще наблегне на енергийната ефективност.Студенти от Софийския университет "Св. Кл. Охридски" посетиха Радио България като част от обучението си в специалност "Балканистика". Гостите бяха впечатлени от процеса на работа в студиата на БНР, както и от многопосочната и интересна дейност на..
В брой 36 на предаването слушайте: За новия български филм „Не затваряй очи“, православните му измерения и усещанията на създателите му – интервю с продуцента Богдан Дарев и с младия Яни Малинов, един от героите в продукцията;..
Източните Родопи са едно от малкото места в Европа, където природният баланс е възстановен почти до състоянието си отпреди два века. Тук екосистемите функционират по естествен начин. С други думи – животните и растенията съжителстват..
Празнично и с почит към 143-ата годишнина от рождението на Владимир Димитров – Майстора, Градската художествена галерия в Кюстендил връчва Националната..
"Ако го няма твойто вино лудо, животът няма да е чудо!" – строфата е от песен, посветена на един от най-старите и почитаните празници по нашите земи –..
В „България днес“ на 31 януари ви предлагаме хроника на събитията с балкански адрес от седмицата, както и актуална информация от българските общности зад..