Малко момиче, чиято детска мечта е да стане летец-изтребител. Не балерина, а именно летец-изтребител! Има такова момиче – Александра Жекова. Летец изтребител тя не става, разбира се, но вече 10 години е в световния елит на един от смятаните за екстремни спортове – бордъркрос.

„Прохожда” на ски, на 8 годинки за пръв път стъпва на сноуборда и това решава спортната, а и житейската й съдба. Инак днес може би щеше да представлява България в алпийските дисциплини, според нея също така успешно. Суперлативите за нея:Млада и красива! Бърза и екстремна! Чаровна и интелигентна! Силна и целеустремена! Роден победител! Силните й страни: хъс за победа, елиминиране на страха, брилянтна в техническо отношение.

На 16 години тръгва с „белия керван” по пистите на света, когато елитните състезателки в дисциплината имат по 10-15 години стаж зад гърба си. За първите пет сезона намира място в Топ 5 на бордъркроса. Носителка е на Европейската купа за 2006 г. Общо в 96 старта за Световната купа 15 пъти е била на подиума – две първи места, 8 пъти втора и 5 пъти трета.

На 17 години участва в първата си олимпиада в Торино. Само по себе си това е успех. Във Ванкувър злощастно се контузва. Сега в Сочи, знаем, само малшансът й попречи да стъпи на подиума със сребърен медал. Метри преди финала бе блъсната от италианката Михаела Мойоли, което я остави на пето място. Сани обаче не се сърди на Мойоли и отдава инцидента на младостта и неопитността й, а не на преднамереност. Как обаче приема неуспехите? „Приемам ги много тежко и обикновено се затварям в себе си, тъжа… Но се самоанализирам и до два дни успявам отново да се вдигна на крака, още по-силна!” Цел? Да бъде номер едно. Пътят към целта? Труден, дълъг и отнема много време! А от какво се нуждае, за да бъде номер едно? От малко късмет и… пак време. Забележете, и дума не става за пари, условия, за това, „да се даде“. В екипите на елита инак има по четири треньора , физиотерапевт, психолог, ваксмайстор и пр. и пр. антураж. Екипът на Сани е нейният баща Виктор Жеков, който съчетава всичко това в една персона. Той впрочем е един от пионерите, популяризирали сноуборда в България.

Настоящия сезон Сани Жекова завърши на трета позиция в генералното класиране за Световната купа по сноубордкрос. И отново нямаше късмет в последното състезание за сезона в Ла Молина (Испания), където отпадна в битката за големия финал след сблъсък с французойката Натали Моен Локо. Успя да спечели малкия финал, което я качи на подиума. В крайна сметка сезон 2013-2014 е успешен за Александра Жекова. На 26 години тя вече се смята за ветеран, но ще се състезава поне още пет години, ако е здрава. След нея идват млади надежди, някои тепърва сега започват и към тях нейният съвет е: „бъди малко луд, невинаги се подчинявай на правилата и наистина се стреми към перфекционизъм във всичко, което правиш. Това ще се отплати обратно”. Това със сигурност важи не само за сноуборда.