На 20 март в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН (ИЕФЕМ-БАН) беше открита изложба на стари фотографии, разказващи за живота и родовата памет на българите от историко-географските области Бесарабия и Таврия, както и от Крим. Сякаш с надежда отново да бъде възродена българщината в най-чистата й форма – извън граници, език и държавност. Експозицията е част от българо-украинския проект „Конструиране на идентичността в контекста на пан-Европейска мобилност (българите в Украйна и украинците в България)”. Той изследва бита в последните два века на нашите сънародници, заселили тези места. Настоящата изложба е събрала в едно два фотографски проекта, обяснява ръководителят на начинанието от българска страна доц. д-р Петко Христов от ИЕФЕМ. За първи път част от изложените стари снимки под надслов „Българите в Бесарабия. Хроника на ХХ век” са показани през април 2010 г. в Одеския литературен музей. Още тогава става ясно, че крайната цел на фотоизложбата е тя да бъде представена и в България.

„Всъщност целите, които си постави този проект, са изучаване на идентичността в съвремието – какви са процесите, които протичат сред българските общности в Украйна” – казва доц. Христов. „Част от тези процеси и този проект е темата за паметта. Как тези общности помнят откъде са? Как пазят своята българска идентичност? Настоящата експозиция обединява в себе си две изложби. Едната е направена от Българския младежки клуб „Актив” от град Одеса, която представя живота на бесарабските българи. Другата е дело на колегите ни от Центъра по българистика към Мелитополския педагогически университет „Б. Хмелницки” в град Мелитопол, Украйна, която представя живота на таврийските българи. Искаме да покажем, че българските общности в Украйна са не само бесарабските българи, които са сравнително добре познати у нас. Има и други, не по-малко интересни, но по-слабо проучени диаспори. Затова показваме и снимки от живота на кримските българи, тези които са изселени от Сталин по време на Втората световна война. Когато през 50-те години на миналия век са поканени да се върнат по родните си места, се оказва, че не са допуснати до Крим, а се заселват в няколко околни селища до Милитопол.”

Изложбата в Етнографския музей се състои от автентични стари фотографии на българи от историческите диаспори в Бесарабия, Таврия и Крим. Те разкриват в миниатюра реалността от целия ХХ век. „Всяка снимка е къс разказ за отделна личност или за конкретен момент, за една фаза от историческия процес или за определено събитие от социокултурния живот на тези наши сънародници – сватби, кръщенета, работни ритуали. Снимките са запечатали духа на времето и чрез тях то комуникира с нашето съвремие” – категоричен е доц. Христов.

„Най-важното е, че тези изображения показват запазването на българската идентичност” – посочва той. „На тях ясно се виждат елементи от облеклото и бита, които ги определят като българи. А е престижно да бъдеш българин, защото нашите сънародници там в продължение на 200 години, освен известни с изключителното си трудолюбие, активност и предприемчивост, успяват да запазят родния си български диалект и черти на своята българска култура.”

Фотоизложбата вече беше показана в средата на януари в Сливен, а в началото на март и във Варна. В София тя ще остане до 4 април, след което ще посети още няколко български града.

„Това е изключително важно за културната памет не само за българите в Украйна, но и за нашата, тук, родова памет” – подчертава доц. Христов. „Важно е обществото ни да види как може да бъде съхранено българското в продължение на векове. Да види как тези хора са били и все още са горди от факта, че са българи, макар и далеч от България.”