Великден е. По стара българска традиция боядисахме яйца, замесихме козунак и пречистени духовно след дългия пост, отидохме на църква за Възкресение Христово. Какво повече! Отговорът дойде ненадейно с букет от великденски импресии в изложбата „Великден” на галерия „Импресия” в София. Те са вплетени в чудни шарени картини на покойния български живописец Атанас Шаренков /1943-1992г./ и жена му Венера Константинова, тясно свързани с православието и християнския дух. Три от пейзажите са с великденски яйца, вдъхновени от светлия празник, каза за Радио България Венера. По думите й, това е много интересна и оригинална идея на Атанас, дала заглавието на символичната изложба:
„Това може да се види и в датирането. Трите великденски картини са от май 1989 г. и са вдъхновени точно от Великден, от шарените „перашки”, както се наричат у нас боядисаните за Възкресение Христово яйца. Това е много интересно негово хрумване. Не съм виждала други художници да рисуват по този начин пейзажи и картини с толкова много шарени яйца.”
Експозицията е посветена и на годишнина от рождението на Атанас. Но всяко показване на творбите на човек, който вече 22 години не е на този свят, е и своеобразно възкресение, в случая на духа на Шаренков, допълва Венера.
„Той бе много свързан с българския пейзаж, с България. Нещо повече, той е пътувал в много страни по света. Казвал ми е, че не може да се вдъхнови и да рисува пейзажи от други страни. Бе ходил на пленер в Германия. Но немските му пейзажи станаха съвсем други, чужди картини. Това не беше Атанас Шаренков. Тогава видях, че той е много свързан с българското, с църквата. И така си остана. Дори този интерес към българския пейзаж, към църквата, към рисуването на малки параклиси, се прехвърли и у мен. Тъй като това са духовни пътища, но свързани и с нашата идентичност. Стилът на Шаренков е уникален. Той е завършил живопис в Санкт Петербург, Русия, но има и много стенописи. Премина през различни периоди, като повечето от художниците. Много е експресивен, а живописта му – много тънкослойна. „Практически, казваше ми даже той, моите картини няма да имат нужда от реставрация. Защото тези, които се правят с нанасяне на по-дебел слой бои, обикновено се напукват. Докато моите картини, гарантирам, при правилно съхранение ще бъдат вечни.” В последните години от живота си Атанас имаше засилен интерес към творбите на немския художник Паул Клее. Оттук е и големият му творчески период от т.нар. структурни картини. В тези структури той вплита фигурки, слънца, луни, празници, църкви, къщи, цяла вселена. Един калейдоскоп от българския бит и всичко това, което сме ние, българите.”
Специален нюанс в този великденски празник от импресии на Атанас Шаренков внасят пролетните пейзажи на Венера Константинова от любимите й български възрожденски селища Копривщица, Широка Лъка, Ковачевица. Тя е влюбена в красотата им, защото са съхранили не само великолепната ни природа, но и автентичните български ритуали и традиции. А специално за Великден Венера добавя:
„Българинът определено почита тези празници, защото те са свързани с нашата традиция. И това е спасението, оцеляването ни, запознаването на младите с нашите традиции и култура. Това е много важно. Защото по този начин можем да оцелеем, особено в епохата на глобализацията, от това омесване на неща, ритуали, ценностни системи. Това е единственият път към спасението на нацията. Мястото на картината в този път е много голямо, защото е духовен продукт. Картината във всеки дом или интериор моментално одухотворява мястото, на което е поставена, внася празника и го продължава. И става един безкраен Великден.”
Този празник за душата продължава до 22 април в галерия „Импресия”.
Снимки: личен архив
Прожекция на документалния филм "Йоргос Гунаропулос от Созопол" ще има тази вечер от 18.00 ч. в берлинскито кино "Brotfabrik". Йоргос Гунаропулос /1889 - 1977/ е един от най-значимите гръцки художници на своето време. Роден на брега на Черно..
Вицепрезидентът Илияна Йотова открива на 3 ноември в световноизвестния музей “Гети” в Лос Анджелис изложбата “Древна Тракия и античният свят. Съкровища от България, Румъния и Гърция”, съобщиха от прессекретариата на президентската институция. Златни..
Будителите са личностите, към които изпитваме не само признателност и възхищение, но и възприемаме като едни от най-значимите фигури в историята ни, защото събуждат чувството ни за национална приобщеност. Какво обаче стои зад понятието "будител“,..
Главата на статуята на богинята на Филипопол Тюхе е открита в Епископската базилика в Пловдив, съобщи ръководителят на разкопките Любомир Мерджанов. По..
Вече десет години студенти от Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" полагат целенасочени усилия за насърчаване на четенето сред..
Българистиката е предмет на особена почит в държавния педагогически университет "Богдан Хмелницки" в украинския град Мелитопол. Затова не е изненада, че..