"На 15 април 1452 година, в село Анкиано, окръг Винчи, е роден Леонардо Да Винчи, т.е. Леонардо от Винчи... На 15 април 1874 година е организирана първата изложба на импресионистите в Париж- в едно старо фотографско ателие. Така те поставят началото на всички модерни течения. А за мен тези факти си ги тълкувам, дори да прозвучи нескромно, като моя интимна творческа символика."
В елегантното звучене на френски шансон вписваме днес разговора ни в "Калейдоскоп" с художника Красимир Кръстев, автор на изложбата от шаржови рисунки "Моите съграждани, част втора", подредена във фоайето на Държавен архив Видин. Произнесеното обаче признание ме накара да надникнем и в другата му изложба- "Vertical art", ще рече "вертикално изкуство", подредена в голямата зала на видинската художествена галерия "Никола Петров". И да отворим пътьом темата за избора на художествени техники и художествени обекти.
"Не какво е нарисувано, а как е нарисувано е въпросът в изкуството"- казва нашият събеседник.
И макар че от много години е запленен от импресионизма, в творбите на Краси Кръстев от новия му творчески цикъл и в техниката, и в избора на обекти, ясно се припознава българската следа.
Същия български "родов белег" припознавам и в новите му "вертикални платна".
"Искам натюрмортът да е чисто български. Защо не?! Аз предпочитам да използвам предмети от нашия бит- разпознаваеми във фолклора, предмети от нашето минало, които не се намират на други места но Света. Вярвам, че това го прави уникален и по-интересен", обяснява художникът.
Колкото до колекцията от шаржове, Краси Кръстев насочва вниманието ми към някои от шаржовете, сред които са артистичното семейство Георги Петров и Анета Дръгушану; видинският феномен Ставри Калинов; аранжорът Милко Балуцов и Сашо Каменов- приложник и плакатист; художниците Кръстьо Кръстев, Данаил Митруцов, Евгени Петров, Богдан Александров, Александър Александров и Тома Томов; журналистът Тотка Нинова и музикалният педагог Стефка Йовчева; секретарят на читалище "Цвят" Любомир Илиев и скулпторът Александър Пройнов-Апер; художниците Валери Никифоров и Цветан Тимотеев...
"Аз ги наричам портретни рисунки. Не е задължително този портрет да е точен, с всички детайли на портретувания. Важен ми е онзи детайл, който носи идеята за конкретния човек. Тук са портретните рисунки на четирима наши приятели и колеги, които вече не са живи. Сред тях е моят баща- създателят на школата по изобразително изкуство "Жул Паскин" Кръстьо Кръстев", споделя Краси Кръстев.
Портретни рисунки- правени с пестелив, но точен щрих. Изработени с уважение, добронамереност и елегантно намигване към хората, станали обект на артистичния избор на Краси Кръстев.
Всички те- цялата колекция "Моите съграждани, част втора", още с подреждането си в изложба, вече са станали собственост на Държавен архив Видин.
Авторът на творбите е прибавил към всеки шарж кратка справка за човека- обект на неговата четка.
Е, да, няколкото изречения, написани от приятел и колега, не са със стойността на подробна биография.
Но носят много ценния автентизъм на казаното от съвременник, който живее в същото време, бори се със сходни страхове и битовизми, върви след своите творчески търсения, спасява както може своите човешки ценности...
С поредното си дарение на Държавен архив Видин художникът Красимир Кръстев прави своята поредна стъпка в съзнателно избрания от него човешки, творчески и граждански модел на поведение- да е себе си, да е видинчанин, да е българин.
Артистичната точка в днешното издание на предаването "Калейдоскоп" слагаме с песента на Силви Вартан "Марица". Съвсем не случайно.
Марица е реката на нейното българско детство. Реката на нейния баща. Реката, която не е география, а кръвна връзка за родената в България световноизвестна звезда.
Силви Вартан живее във Франция много над десет пъти по толкова години, колкото е живяла в България, но пази в духовните си територии своята България. И тази любов тя възкресява в творчеството си.
Днес е понеделник след Великден. Христос Возкресе, приятели!
Истории с гордост и смисъл – така може да опишем темите в „България днес“. Ще започнем с потапяне в дебрите на археологията благодарение на Иво Иванов. След това Мария Самичкова ще ни разкаже как преминаха прожекциите на филма „Гунди – Легенда за..
България осъмна в бяла приказка и денят ни напомни, че всичко тече, всичко се променя. Дали това важи и за родния ни парламент?- Йоан Колев тръгна по следите на отговора. Изкуството, като по- безболезнен и ясен начин да..
В деня, в който православната църква почита св. Мина, новоизбраните 240 депутати се заклеха във всичките си действия да се ръководят от интересите на народа, а от парламентарната трибуна се чуха тежки думи за застрашена демокрация. И понеже уроците от..