Макар предизборната кампания за европейските избори на 25 май да стартира официално днес, в България тя отдавна тече с пълна сила. За предстоящия вот се заговори още по време на масовите протести срещу правителството на Пламен Орешарски от миналото лято. Тогава политическите наблюдатели не изключваха възможността от избори „2 в 1”. И макар след месец да избираме само евродепутати, кампанията на участващите партии се води изключително през призмата на националното дребнотемие. Политологът Димитър Аврамов следи политическите дебати около европейските избори и в други европейски страни и забелязва сходни явления с процесите в България – националните теми доминират над европейските.

„Както винаги ще гледаме към Европа и ще си говорим за родните проблеми. Ще използваме европейските избори за това да си мислим, кой трябва и кой не трябва да управлява в България. Това се доказва и от социологическите проучвания. Малко повече от половината от запитаните от всички агенции казват, че европейските избори са тест за кабинета Орешарски. В политиката всеки избор е тест за доверието към този, който е на власт, така че може би няма нищо нередно в тези нагласи.”

Предизборната кампания се битовизира – това е впечатлението на политолога Димитър Аврамов. Според него, политическите дебати обслужват дневния ред на по-изнервените хора, на хората с по-нисък социален статус и на хората с нерешени битови проблеми. Упрекът му към политическия елит е, че не се коментират решения, които биха подобрили живота на хората. Така популизмът лесно взима връх. Друга причина за това е, че големият въпрос, ще има ли предсрочни парламентарни избори в резултат от евровота, остава отворен.

„Не вярвам в предсрочните избори като резултат от евровота, защото какъвто и резултат да изкара управляващата БСП, то общият резултат на партиите, които са част от управляващото статукво, ще бъде доста добър. Моята субективна оценка, базирана на реалности, а не на желания, кой да управлява, е, че у нас не е имало никакви реални основания за предсрочни избори, въпреки скандалните ходове на правителството. От тази гледна точка, колкото и да не ми харесва, какво прави правителството, как го прави и кого назначава, колкото и да съм поддръжник на тезите, които изразяват протестиращите, това не ми пречи да видя, че те са малцинство. За момента групата, която смята, че това правителство трябва да си отиде, не е политически кохерентна.”

Не само в България предизборната кампания за европейските избори се води на национално ниво. За съжаление в условията на тежка икономическа рецесия, с която особено западноевропейците не са свикнали, се наблюдават далеч по-тревожни тенденции. Според Аврамов, в някои страни от т.нар. стар Европейски съюз, като Великобритания, се усеща сериозен натиск за предефиниране на европейските споразумения и преподреждане на Европа. За това една от най-големите интриги в тези избори ще бъде резултатът на националистите, представени в България от парламентарната партия Атака.

„Това, което не можем да оценим е, дали част от избирателите на Атака са разочаровани от тази партия и са се преориентирали към друга, или в социологическите допитвания просто са скрили симпатиите си, защото през последните месеци лидерите на Атака се държат повече като махленски хулигани, отколкото като националисти. Ако четете интервютата на лидерите на считаните за националистически формации в Европа, те поставят легитимни въпроси, като свободното движение на хора в ЕС. А Атака се занимава с битовизми и примитивни скандали.”

Това поведение на поддържащата правителството партия Атака несъмнено ще повлияе на резултата от европейските избори в България. Огромно значение обаче има и избирателната активност. Според социологическите проучвания, половината от имащите право на глас ще пуснат бюлетина на 25 май. Една немалка част от анкетираните откровено признават, че не се чувстват достатъчно информирани по въпроса и за това не биха гласували за Европейски парламент. „Това е една много честна позиция” – коментира Димитър Аврамов.

„Мисля, че българското общество е информирано за това, какво се случва в Европа, за това, какво значение имат европейските избори. Но европейските институции и ЕС са едно доста сложно образувание и повечето хора не го разбират. Не мисля, че това е само български въпрос и затова е напълно нормално всеки да бъде мотивиран от тези проблеми, които са най-близко до него, да бъде повлиян от местни въпроси или личности, или вътрешнополитически дневен ред. А това не е нещо, което трябва да ни учудва.”