Родена е на 22 май 1962 година в село Ерма река, до Златоград, в красивите Родопи. На дванайсет запява в детския фолклорен ансамбъл „Орфей” в Смолян. Завършва музикалното училище в Широка лъка и като негова солистка печели шест златни медала от републикански фестивали и конкурси. После учи педагогика в Пловдивския университет. Става солистка на ансамбъл „Родопа”-Смолян, на дамски хор „София”, преименуван по-късно „Големите български гласове”. Първият й филм за телевизията е излъчен през 1993, а самостоятелният албум с родопски песни “Жарава от звуци “ излиза през 2000 година. Нейни изпълнения звучат и в компактдиска “Паметта на България”, издаден за събора на Рожен. „Родопската песен иска много въздух, сила, дълбоко и осмислено преживяване,” казва Златина. „Тя има своята красота представена както с каба гайда, така и с оркестър, но я предпочитам с гайда - най-характерният съпровод за района”.
Освен като изпълнител, Златина Узунова е изграден педагог. В последните седем години тя ръководи три състава за родопски фолклор към смолянското читалище „Христо Ботев” и това й носи удовлетворение на творец. Преди две години отпразнува с голям концерт юбилей в Смолян. Специално за празника дойде хор „Големите български гласове”, участва и ансамбъл „Родопа”: ”Бях много притеснена и развълнувана, но концертът премина на високо ниво, в сърдечна обстановка. Петдесет години не са много, не са и малко. В личен план остарявам като всички, а в творчески продължавам да се развивам и оставам свързана с родопската песен и българския фолклор. Човек може всичко, стига да поиска! Двайсет и пет години пътувам между Смолян и София, за да работя с хор „Големите български гласове”. Чувствам се прекрасно и все още не съм изморена, защото трябва да пазим родопските песни и всичко българско. С това можем да се похвалим, с нашата народна музика. С нея можем да кажем гордо – това сме ние, българите!”
В края на 60-те свири в Ансамбъла на Строителните войски в София и отбива войнишката си служба. През 1970 година среща на концерт известния виртуоз на акордеона Трайчо Синапов и двамата стават партньори. Свирят заедно десетилетия – музиката им звучи от националния ефир, от грамофонни плочи, концертират в повечето европейски страни.
Димитър Пасков е известен като последовател на кларинетиста Петко Радев – образован музикант, от когото се учи и възхищава. Налага въведената от него интерпретация на народната музика през втората половина на двадесети век, но съумява да изгради свой собствен почерк. „Свири много чисто, с хубав звук и не по-лоша техника от Иво Папазов. За разлика от него, не използва толкова често импровизацията” – казва за него Петко Радев в интервю на Лозанка Пейчева. Музиката му е трудна и не всеки може да я изсвири. А със своята ясна и точна мисъл за форма и „стакатно свирене”, Димитър Пасков получава прякора „Тигъра”.
На прага на лятото двама братя – Явор и Виктор Георгиеви – ни предлагат най-новата си песен, озаглавена точно така – "Лято". Поднасяйки ни светло и ведро звучене, тя излиза от новия им проект SinFin. Миналата 2023 г. Явор и Виктор издадоха..
В града на тепетата - Пловдив, на 8 и 9 юни ще се проведе музикален фестивал за електронна музика под названието LOST in HILLS. Двудневната програма на живописния хълм Бунарджика включва над 40 артисти, които ще излязат на три сцени. Публиката..
"Кавалът е инструмент, който винаги е звучал около мен още в детството. Помня роднинските събирания в Стара Загора всяка събота, по повод и без повод, а на тях винаги се пееше" – това разказва за първите си срещи с народната песен и съпровода..
Преди повече от 40 години една песен се превърна в символ на приятелството. Но и днес тя звучи свежо и носи топлината на споделените положителни емоции -..