Руслан Райчев – забележителен път в българската музика

публикувано на 13.05.14 в 13:47

95 г. от рождението на маестрото

Приносът на Руслан Райчев за развитието на музикалното изкуство и култура в страната ни е огромен. Роден е през 1919 г. в Италия. Както самият той казва, пътят му в живота е предначертан – негов баща е световноизвестният през 30-те години на м. в. тенор Петър Райчев. За избора му допринася и артистичната атмосфера, в която израства. В дома му гостуват някои големи имена като Артуро Тосканини и Сергей Прокофиев. Така Руслан Райчев започва уроци по пиано в консерваторията „Джузепе Верди” в Милано. „Никога не са ме принуждавали да свиря, това винаги ми е доставяло голямо удоволствие” – казва той.

През 1932 г. семейството му се връща в България и неговите занимания по пиано продължават при проф. Панка Пелишек и проф. Андрей Стоянов. Завършва Виенската музикална академия със специалности дирижиране и пиано. В интервю, запазено в „Златен фонд” на БНР, Руслан Райчев си спомня за своя преподавател по дирижиране – световноизвестния Карл Бьом:

„Той завеждаше майсторския клас по дирижиране във Виенската консерватория и когато прие да бъде главен диригент на операта там, веднага ме взе като корепетитор при него. Съвместната работа с дълбоко уважавания от мен проф. Карл Бьом ми донесе и радост, и скръб, защото той бе изключително взискателен. Много пъти след негови забележки, започвах да се чувствам неуверен в себе си. Въпреки това, безкрайно съм му задължен. Като корепетитор ми позволи да бъда до него в над десет постановки. Във Виенската опера също имах възможност да наблюдавам работата на едни от най-големите диригенти в Европа през 40-те години на XX в. Имах близък контакт и с оркестрантите от Виенската филхармония. Участвал съм в спектакли, дирижирани лично от Рихард Щраус.”

Фрагмент из Увертюра към операта-буфа „Хубавата Елена”, муз. Жак Офенбах, изп. Пловдивска филхармония Download

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Диригентският дебют на Руслан Райчев се състои през 1944 г. в оперния театър на Калининград, Русия. По същото време се завръща в България. В продължение на три години /от 1946 до 1948 включително/ той полага основите на Варненската филхармония, Варненската опера и Музикалния театър в столицата, където е съосновател заедно със Саша Попов и Стефан Македонски. В началото на следващото десетилетие, творческият му път го отвежда в Пловдив. Така започва дългото му и плодотворно сътрудничество с пловдивските филхармоници. За този период, Руслан Райчев разказва:

„Дейността ми там остави много дълбока следа в моя живот и творчески път. Отидох в „града под тепетата” с амбициите на млад диригент, натрупал вече известен опит. В лицето на Пловдивския симфоничен оркестър намерих един колектив от мили, сериозни хора с високи професионални качества, които откликнаха на моите изисквания. Имаме много интересни постижения в съвместната ни дейност. На прегледите на симфоничните оркестри получихме високи оценки. Правили сме безброй премиери на произведения.”

През 1954 се вдига за първи път завесата на основаната от Руслан Райчев Пловдивска опера. Сред постовете, които е заемал, е и директор и главен диригент на Софийската опера. През 1982 г. Руслан Райчев става първият българин, кавалер на Ордена за литература и изкуство на Франция. Към края на своя жизнен път е удостоен с орден „Стара планина”.

Хоро из симфоничната сюита „Тракийски танци”, муз. Петко Стайнов, изп. СО на БНР Download

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Маестрото напуска този свят през 2006 г. Ето неговите убеждения по отношение на професията му:

„Най-важното и най-трудното едновременно е изкуството ти да бъде разбрано от хората, които ръководиш и после от публиката. Ако не ни доставя удоволствие музицирането, едва ли бихме могли да зарадваме слушателите. За да бъдеш разбран, много важен е подходът. Не е лесно да си диригент, защото ние работим с хора. Всеки е с различен характер. Хващайки палката в ръка, ти трябва да ги обединиш и предразположиш, към това което изискваш от тях, за да изпита удовлетворение слушателят. Освен това, диригентът трябва да има изключителен слух и голяма култура. Що се отнася до оперния диригент, за него е важно да бъде и добър пианист.”