Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Оперната певица Надя Шаркова на 90

БНР Новини
Снимка: архив





В годината, когато Софийската опера най-после се настанява в собствен дом и трупата започва да се стабилизира и да нараства, една млада и вече изявена певица се явява на прослушване. Певицата е Надя Шаркова, а годината – 1953. Всъщност двама от художествените авторитети на Софийската опера са причина тя да се насочи към операта – диригентът Асен Найденов и режисьорът Драган Кърджиев. С тях в следващите години й предстои да създава едни от най-силните си роли. Надя Шаркова разказва:

„Бях солистка в Музикалния театър и на представленията ми започнаха да идват Асен Найденов и Драган Кърджиев. Те бяха заинтересувани от успехите ми на Световния младежки фестивал в Букурещ, през 1953 година, когато бях удостоена с Първа награда и златен медал, както и от изпълненията ми в оперетата – спомня си певицата. – Предложиха ми да се явя на конкурса в Операта. Така постъпих в нея.  Беше 1953-та, а през 1954 година бях избрана да участвам в прочутия конкурс „Ема Дестинова и Карел Буриан”, който се провежда в рамките на фестивала „Пражка Пролет”. Едно много голямо жури, в което имаше прочути певци и музиканти, ми даде премията. Бяхме 180 сопрана! Това си беше голямо изпитание и сега, след толкова много години, мога да кажа без притеснение – наградата наистина беше висока оценка за качествата ми. Заедно с тенора Любомир Бодуров, с когото толкова много съм пяла и в Оперетата, и в Операта, и с големият румънски баритон Николае Херля бяхме избрани да направим записи за грамофонна плоча. Аз пях Аида, дирижираше известният Халабала. Това беше много голямо признание.”

На 2 юни тази година Надя Шаркова изпълва деветото десетилетие от живота си. Все още жизнена, съхранена, с отлична памет за минали и настоящи събития, любопитна към настоящето, което я вълнува и което обсъжда запалено. Гласът й – все такъв бистър, звънлив, такъв какъвто го знам от много години насам. И което е впечатляващо – разказва и за кариерата си, и за миналото без сълзлива сантименталност и въздишки, а трезво и с ведрост, навременни смесени с хумор и забавни спомени.

Надя Шаркова е родена през 1924 година и отрасла в Русе, където още в прогимназията  участва в представянето на няколко детски оперетки. Казва, че имала много добра учителка по пеене, както тогава се нарича предметът музика, която я насърчавала. Определили Надя за Шута на Царя в една от оперетките. И когато баща й решава да я запише във Френския девически пансион „Нотр Дам де Сион”, и преподавателите, и музикални авторитети от русенското общество се намесват и осуетяват намерението му да  насочи Надя встрани от музиката. По това време освен че пее хубаво, тя свири усърдно и на цигулка. После, през 1944 идва в София, в Музикалната академия, където е приета в класа на Людмила Прокопова – прочута педагожка и пианистка, дългогодишната сътрудничка на Христина Морфова. Паралелно с ученето Надя Шаркова веднага е забелязана и поканена да пее в оперетния театър Одеон в София, в който през 1943 година дебютира в  „Любов и трон”. А от 1944 последователно е солистка в Художествения оперетен театър, Народна оперета и в новосъздадения Държавен музикален театър. Тук вече Надя Шаркова се утвърждава като певица с красив и мощен сопран, с ярко изявена музикалност и артистичност, с интелигентност. Все качества, които я отвеждат до най-голямата българска оперна сцена. В тези театри Надя Шаркова не само е сред първите солисти, но добива популярност с големи партии като Силва в „Царицата на чардаша”, Юнона в „Орфей в ада”, Елена в „Хубавата Елена”, Княгинята в „Птицепродавецът”, Стела от „Волният вятър” и т.н. Изящна, красива, артистична, пластична, много стабилна вокално, тя бързо се превръща в  звезда на оперетата от епохата.

В Софийската опера още на прослушването прави впечтление като Аида и естествено дебютът на Надя Шаркова е в тази опера. Огромен аплауз избухва след знаменитата Нилска сцена, в която Аида има доминиращо участие и голяма ария. От тук нататък Аида е една от коронните роли на певицата. Също както Елизабет от „Дон Карлос”,  Амелия от Бал с маски", Графинята от „Сватбата на Фигаро”, Дона Елвира от „Дон Жуан”, Неда от „Палячи”, Лиза от „Дама пика”, Катерина от „Укротяване на опърничавата” и др. сопранови роли от големия немски, италиански и руски репертоар. Особено заслужава да се изтъкне отношението на Надя Шаркова към българската опера – с успех и с прекрасно гласово и артистично внушение тя интерпретира главни женски образи от оперите на Любомир Пипков, Марин Големинов, Парашкев Хаджиев, Константин Илиев. В историята на Националния оперен театър Надя Шаркова е вписана не само с изброените партии, но и с великолепната Елън от „Питър Граймс” на Бенджамин Бритън, поставена за пръв път в България през 60-те години от Михаил  Хаджимишев. До 1980 година Надя Шаркова е артист-солист в Националната опера, изпълнявайки многократно и по-малки роли като Ларина от „Евгени Онегин”, Сусана от „Хованщина”. Все така на високо професионално ниво, с много вникване в образите, с много въодушевление, което нашата и задграничната критика при гостуванията на театъра винаги отбелязват. Надя Шаркова е пяла под диригентството на всички големи личности от 50-те до 80-те години на миналия век като Асен Найденов, Атанас Маргаритов, Руслан Райчев, Михаил Ангелов, Добрин Петков, Борис Хичнев, а измежду най- близките й партньори са големите тенори Димитър Узунов, Любомир Бодуров, Никола Николов, басите Димитър Петков, Никола Гюзелев, Стефан Еленков, баритонът Асен Селимски и  още много артисти от епохата.

Нека й  пожелаем да посреща все така жизнена, мъдра и слънчева още много рождени дни, да е здрава и щастлива.

Още от категорията

"Сън"

Биляна Ангелова е поет и композитор, което я поставя сред малкото съвременни автори, пишещи едновременно текст и музика на песни за някои от най-популярните и обичани наши изпълнители. Нейни са музиката и текстът на хитове като "Нависоко" –..

публикувано на 09.02.24 в 10:15

"Очевидното аз и ти"

Името на групата Two Hours Away идва от двата часа разлика между София и Лондон - градовете, в които преди години учат приятелите Александър Данев и Константин Христов. Желанието им да създават заедно музика прераства в събирането на група, с която да..

публикувано на 08.02.24 в 10:15

ОНМ на БНР представя тайните на тамбурата

Истински празник очаква почитателите на българския фолклор на 8 февруари от 19 часа. Тогава Оркестърът за народна музика на БНР с диригент Димитър Христов ще представи четвъртото издание от проекта "Тайните на българските инструменти", този път –..

публикувано на 07.02.24 в 08:10