Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Първите детски музикални предавания

Парашкев Хаджиев Снимка: Съюз на българските композитори

В първите години от съществуването на „Родно радио” в програмата доминира музиката. Наред с концертите, в които звучат изпълнения на живо от студиото, се създават и първите детски музикални предавания. Техен автор е тогава младият и неизвестен Парашкев Хаджиев – бъдещият голям български композитор и педагог.

Към края на 1935 година ръководството на радиото кани Парашкев Хаджиев, за да обогати и разнообрази съществуващите по това време детски предавания. В тях акторът Никола Балабанов  представя приказки на малките слушатели. Току-що дипломиралият се композитор с желание започва работа. В началото всичко се случва в едно импровизирано студио на ул.„Московска”, а след няколко години екипът се мести в днешната сграда на бул. „Драган Цанков” и предаванията се излъчват на живо от Второ студио. „Тогава се разгърна голямата ни дейност, става дума за детския театър. Аз пишех по-голяма част от сценариите, текстовете и музиката на пиесите" – спомня си Парашкев Хаджиев. Два пъти седмично, в сряда и неделя следобед, в ефира звучат изпълнения на групата, създадена от композитора. Името й е „Детска радост”. В нея участват 6-7 момичета, сред които е  сестра му и съученички от гимназията. Една от тях е бъдещият вокален педагог – проф.Елена Киселова, както и Мара Хинова, която впоследствие става оперна певица и е неговата първата съпруга. Предаването се казва „Час за децата”. Започва с  приказки и басни, около 20 минути, а след тях продължава с песни. Ето какво разказва Парашкев Хаджиев в интервю, запазено в „Златния фонд”:

„Най-напред актьорът Никола Балабанов прочиташе някоя детска приказка  и след това ние пеехме. Но тази практика ни поомръзна и започнахме да подбираме песни-диалози: „Щурец и мравка”, „Щъркел и жаби” и др.  След това започнах да правя малки детски пиески-радиооперетки. Един мой приятел Стоян Бахчеванджиев предложи либрето, което имаше много голям успех. Това бе „Щурче-спасител”, излъчено през месец юни, 1937 г.  Той написа още текстове за радиооперетки, направи и един сериал от осем пиески – „Приключенията на Томчо Палеца",  които будеха голям интерес. Слушатели се обаждаха в радиото да питат кога ще има ново приключение. Аз ръководех всичко в тези предавания – първо пишех музиката, второ – разучавах с цялата група и музиката, и текста. Свирех на пианото, но понякога имаше нужда и от мъжки глас и се специализирах в областта на великаните и на беззъбите баби. В периода от 1936-1944 г. успяхме да подготвим над 120 такива детски радиооперетки. В много от сценариите, които пишех,  влизаха най-известните български приказки, както и приказки от братя Грим, Вилхелм Хауф, Пушкин… Имаше и от наши писатели, например Леда Милева ни даде „Куклите на дядо Дончо”. Тогава нямаше записи, всичко се предаваше на живо и за съжаление нищо не е запазено. Причината е, че всичките материали бяха в Първо студио и по време на войната падна бомба, която наред с другите неща унищожи и тези наши радиопиески.”

Началният и финалният сигнал на първите детски радиопредавания е един и същ, но тоналността му всеки път се променя, спрямо първата и последната песен. Днес бихме ги нарекли малки „мюзикъли за деца” – с пеене, диалози, смешки.

В своята книга за историята на радиото проф. Веселин Димитров пише, че първите детски предавания са професионално организирани. Той намира, че в резултат от усилията на сътрудниците, те са стройни и изключително радиофонични. Така радиото става културна сцена, наред с театралните и музикални подиуми.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

1995-1997 г. – Зимите на нашето недоволство – част I

За първи път в рубриката „80 години в 80 седмици” в един материал обединяваме събития от три години, тъй като правителството на Жан Виденов е симптоматично за неуспешния преход, в който продължаваме да живеем и днес. След като печели изборите, от 18..

публикувано на 28.07.15 в 11:57

1994 г. – Лятото, в което Господ беше българин

Лятото на 1994 г., Световното първенство по футбол в Съединените щати. България участва за шести път на световни финали. Всъщност участва, защото 9 месеца по-рано Господ „стана българин”. На 17 ноември на стадион Парк де пренс в Париж се решаваше кой –..

публикувано на 21.07.15 в 13:50

1993 година: Любен Беров – „сламеният човек”

След свалянето на кабинета на Филип Димитров, следващото правителство на България управлява две години. На 30 декември 1992 година икономическият съветник на президента Желев – проф. Любен Беров, застава начело на държавата, след като Движението за права..

публикувано на 14.07.15 в 12:18