Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Първите детски музикални предавания

Парашкев Хаджиев Снимка: Съюз на българските композитори

В първите години от съществуването на „Родно радио” в програмата доминира музиката. Наред с концертите, в които звучат изпълнения на живо от студиото, се създават и първите детски музикални предавания. Техен автор е тогава младият и неизвестен Парашкев Хаджиев – бъдещият голям български композитор и педагог.

Към края на 1935 година ръководството на радиото кани Парашкев Хаджиев, за да обогати и разнообрази съществуващите по това време детски предавания. В тях акторът Никола Балабанов  представя приказки на малките слушатели. Току-що дипломиралият се композитор с желание започва работа. В началото всичко се случва в едно импровизирано студио на ул.„Московска”, а след няколко години екипът се мести в днешната сграда на бул. „Драган Цанков” и предаванията се излъчват на живо от Второ студио. „Тогава се разгърна голямата ни дейност, става дума за детския театър. Аз пишех по-голяма част от сценариите, текстовете и музиката на пиесите" – спомня си Парашкев Хаджиев. Два пъти седмично, в сряда и неделя следобед, в ефира звучат изпълнения на групата, създадена от композитора. Името й е „Детска радост”. В нея участват 6-7 момичета, сред които е  сестра му и съученички от гимназията. Една от тях е бъдещият вокален педагог – проф.Елена Киселова, както и Мара Хинова, която впоследствие става оперна певица и е неговата първата съпруга. Предаването се казва „Час за децата”. Започва с  приказки и басни, около 20 минути, а след тях продължава с песни. Ето какво разказва Парашкев Хаджиев в интервю, запазено в „Златния фонд”:

„Най-напред актьорът Никола Балабанов прочиташе някоя детска приказка  и след това ние пеехме. Но тази практика ни поомръзна и започнахме да подбираме песни-диалози: „Щурец и мравка”, „Щъркел и жаби” и др.  След това започнах да правя малки детски пиески-радиооперетки. Един мой приятел Стоян Бахчеванджиев предложи либрето, което имаше много голям успех. Това бе „Щурче-спасител”, излъчено през месец юни, 1937 г.  Той написа още текстове за радиооперетки, направи и един сериал от осем пиески – „Приключенията на Томчо Палеца",  които будеха голям интерес. Слушатели се обаждаха в радиото да питат кога ще има ново приключение. Аз ръководех всичко в тези предавания – първо пишех музиката, второ – разучавах с цялата група и музиката, и текста. Свирех на пианото, но понякога имаше нужда и от мъжки глас и се специализирах в областта на великаните и на беззъбите баби. В периода от 1936-1944 г. успяхме да подготвим над 120 такива детски радиооперетки. В много от сценариите, които пишех,  влизаха най-известните български приказки, както и приказки от братя Грим, Вилхелм Хауф, Пушкин… Имаше и от наши писатели, например Леда Милева ни даде „Куклите на дядо Дончо”. Тогава нямаше записи, всичко се предаваше на живо и за съжаление нищо не е запазено. Причината е, че всичките материали бяха в Първо студио и по време на войната падна бомба, която наред с другите неща унищожи и тези наши радиопиески.”

Началният и финалният сигнал на първите детски радиопредавания е един и същ, но тоналността му всеки път се променя, спрямо първата и последната песен. Днес бихме ги нарекли малки „мюзикъли за деца” – с пеене, диалози, смешки.

В своята книга за историята на радиото проф. Веселин Димитров пише, че първите детски предавания са професионално организирани. Той намира, че в резултат от усилията на сътрудниците, те са стройни и изключително радиофонични. Така радиото става културна сцена, наред с театралните и музикални подиуми.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

2000 г. – Сбогом на Невена Коканова – Първата дама на българското кино

Ирина от „Тютюн“, Жана от „Инспекторът и нощта“, Лиза от „Крадецът на праскови“, Ана от „Карамбол“, Тинка от „Момчето си отива“... Филмовите й роли са над 50 , но тя винаги е твърдяла, че нейната страст е театърът. А в света на киното и театъра има едно..

публикувано на 07.09.15 в 15:02

1999 г. – Сагата с българските медици в Либия

На 9 февруари 1999 г. в Бенгази либийските власти задържат няколко десетки медицински работници, сред които 23-ма българи. Няколко дни по-късно повечето са освободени. В ареста остават медицинските сестри Кристияна Вълчева, Нася Ненова, Валентина..

публикувано на 01.09.15 в 14:19

1998 г. – Тодор Живков – краят на един диктатор

Тодор Живков е роден на 7 септември 1911 г. в с. Правец, член е на БРП (комунисти) от 1932г. От 1948 е член на ЦК на БКП а през 1954 г. е избран за първи секретар на ЦК на БКП. През 1962 г. става председател на Министерския съвет, а през 1971 –..

публикувано на 25.08.15 в 13:31