По професия Мирана Илиева е инженер-химик, а по сърце – апитерапевт и почитател на пчелните продукти. „Занимавам се с бъркане и създаване на всякакви смеси, откакто се помня”, подхвърля тя шеговито. Баба й, по майчина линия, познавала много добре билките и още като малка я научила да ги разпознава. По-късно, майка й затвърдила познанията й, а след това сама се захваща по-сериозно да изучава приложението на различните лечебни треви. После, като завършва образованието си, се отдава на химията, докато един ден съдбата й предоставя възможността да открие истинското си призвание.

„Когато преди години търсехме някакъв допълнителен доход, минахме през най-различни идеи, но нито една не ни пасна по сърце, докато съвсем случайно не ни споходи мисълта за пчеларството – спомня си тя. – Всичко стана много комично, по Коледа. Бяхме седнали на маса, хапнали, пийнали, в добро настроение, когато един от гостите започна да ни говори за пчеларството. И ние, луди глави се запалихме. Мъжа ми впрегна каручката с кончето и посред зима купихме два кошера. Обикновено хората купуват кошери напролет, а ние … От този момент станахме пчелари. Когато поставихме кошерите на двора, изведнъж изтрезняхме и започнахме да се чудим какво да правим с пчелите. Тръгнахме на курсове.”

И така, до пролетта двамата с мъжа й теоретично се подготвят много добре, но на практика не умеели нищо. Помага им същият този човек, който им подхвърлил идеята за пчеларството и за една година успяват да навлязат в тайните на занаята. Благодарение и на това, че ползват чужди езици, получават по-богата информация.  Навлизайки в дебрите на новото си призвание, Мирана смело забърква всякакви лечебни смеси на базата на пчелни продукти и билки.

„До момента, в който съпругът ми се пенсионира, аз си правех всичките кремове и мазила само за себе си и за приятели. Беше ми драго и приятно, а и усещах, че това е моето призвание. Много пъти съм се чудела откъде ми идва усета към билките, докато Емил Елмазов, известен учен, специалист по билките не ми отвори очите. Той ми каза: „Та ти си родена на 24 юни, ти си дошла с мисията си!” И започнах постепенно. Най-напред с прополиса, като направихме един много богат на прополис вазелин със силно изразено лечебно въздействие. Предизвикателството беше да накараме вазелина да поеме голямото количество прополис. След това внучката ми имаше проблем с лицето. Похарчихме маса пари за скъпа козметика, но без резултат. Имах късмета, че един плевенски пчелар ми донесе една торба с негови книги, от които ползвах безценни знания. Там попаднах на първия крем, който Гален е създал на базата на вазелин и восък. Направих го по предписанията, но резултатите не ме задоволиха. Започнах да добавям невен, зехтин, витамин А, бадемово масло, до момента, в който рецептата ме удовлетвори. Да, но само с крем не става и направих лосион, който да урегулира секрецията на мастните жлези. Всичко е пред очите ми в градината – салвията беше чудесно решение. Така създадохме серията за проблемна кожа."

Преди около десетина години Мирана получава тежка алергия от препаратите, с които работела като химик. Непрекъснато й се налагало да ходи на работа с тъмни очила, защото кожата й станала изключително чувствителна. Така, търсейки лек за себе си, навлязла в дебрите на козметиката. След дълги опити създава крем, в който билките са водещи, заедно с меда, восъка и пчелното млечице. И тъй като кремът е с много добър ефект, започва да го предлага на приятели и познати с подобни проблеми. Едно лято, по време на почивка на морето, когато й свършва лосионът против изгаряне започва да се маже със същия крем. Така открива, че освен противоалергично действие, мазилото заличава и петната.  И така според ежедневните нужди идват и различните рецепти ... Следват различни мазила за всякакви болежки.

„Просто Господ си знае работата! – усмихва се Мирана. – Праща ми това, което ми е необходимо и ми дава отговор на търсенето в определен момент. Имам доста идеи още. Не е достатъчно човек само да сътвори даден продукт, трябва да се поддържа и наличност, асортимент. Това никак не е лесно, защото ние работим „на ръка”. На практика, ние се върнахме към най-старите познания и за козметика, и за начин на живот, и за лечебни съставки. Цялото това познание съществува, остава ние да го потърсим, да го намерим и да го ползваме. В нашата дейност предлагаме идеи за нов начин на живот, който в действителност е добре забравен. Чрез него стоим по-близо до земята си, по-здрави сме и смея да кажа и по-красиви. А какво друго му трябва на човек: освен да се чувства здрав, красив и полезен за околните.”