В края на седмицата България пласира на международните финансови пазари държавни облигации на стойност 1,493 млрд. евро. Всъщност става дума за десетгодишни държавни ценни книжа с парите, от които ще се плати през януари догодина стар дълг от 1.086 млрд. долара и ще се покрие предвиденият в държавния бюджет за тази година дефицит от малко над 750 млн. евро. Емитирането на дълг и пласирането на държавни облигации на световните финансови и капиталови пазари са обичайни финансови операции, които почти всички правителства по света осъществяват редовно. От тази гледна точка, реализираната операция от българското правителство не е особено интересна и забележителна. Доста повече коментари и анализи предизвиква изненадващо ниската цена, при която България получава кредит.
Точно преди две години българската държава издаде облигации за 950 млн. евро и тогава плати лихва за тези пари от 4,436%. Сега инвеститорите, купили български книжа, ще получат едва 3,056%. Т.е. с повече от един процент по-малко. А когато говорим за милиард и половина евро, един процент са много пари. Този изключително положителен резултат надмина очакванията на всички анализатори и на самия премиер на България, който между другото е университетски преподавател и експерт по финанси и който очакваше лихва от около 4%. Изненадата беше още по-голяма след като преди около две седмици международната рейтингова агенция Standard&Poor’s намали с една степен кредитния рейтинг на държавата до най-ниското ниво, което се смята за приемливо от инвеститорите. По-ниската оценка беше обяснена с политическата нестабилност и липсата на реформи в страната.
Два са основните фактора, които изиграха своята роля за изключително ниската цена, която ще плати българското правителство за взетите назаем 1,5 млрд. евро. На първо място това е фактът, че равнището на държавния дълг на България е едва 18% от брутния вътрешен продукт. За сравнение, средното ниво на задлъжнялост в еврозоната е 96%. Малкият дълг успокоява инвеститорите, че рискът страната да се окаже неплатежоспособна е малък. Втората причина за ниската цена на дълга, постигната от България, е общото ниско равнище на лихвите в света и по-конкретно в Европа. Основният лихвен процент на Европейската централна банка така например падна до рекордно ниската стойност от 0,15% в началото на юни.
Ако добавим към всичко това, че интересът на инвеститорите към българските облигации беше огромен, можем да заключим, че България постигна заслужаващ уважение и поздравления успех на международните финансови пазари и че те смятат, че тя заслужава доверие.Агенцията за ядрено регулиране издаде разрешение на АЕЦ "Козлодуй" за поетапен преход към нов тип ядрено гориво RWFA за V блок, произведено от "Уестингхаус". Процесът по преминаване към новия тип гориво ще продължи четири години. От агенцията..
Ние сме гаранция за стабилност в региона, казва в своето приветствие към "Виенския икономически форум – Софийска среща 2024" служебният премиер Димитър Главчев, предава БТА. Изправени сме пред предизвикателства, които са последици от пандемията и..
Световни лидери, бизнес експерти и предприемачи се събират днес в столичната резиденция Бояна, за да обсъдят най-актуалните предизвикателства и възможности пред регионалната и глобалната икономика. Страната ни през тази година е домакин на срещата на..
Нужни са регионални политики за справяне с дисбалансите в нивата на заетост и икономическа активност в различните области на България, отчитащи спецификите..
На годишна основа строителният сектор в България е нараснал с 3,7% през март, а през февруари обемът му се увеличи с 4,2%. Страната ни се нарежда на..
Управителният съвет на Българската народна банка (БНБ) разпореди на банките в страната да прилагат минимален набор от 6 показателя за наблюдение на..