Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

1939 г.: „Напред, науката е слънце”

| обновено на 01.07.14 в 13:21 БНР Новини
Проектът на новата сграда на Народната библиотека на архитектите Васильов и Цолов
Снимка: stara-sofia.com
24 май е празник без аналог по света, на който българите честват  писмеността, просветата и културата. Как е отбелязан той през 1939 г.? Към този ден ви връщаме чрез записи от Златния фонд на БНР. Те ни пренасят на честването на празника, когато реч произнася тогавашният министър председател Богдан Филов:

Не един път е изтъквано, че рядко има народи, които да обръщат толкова голямо внимание на просветни въпроси и на духовната култура и които да са принесли толкова много в това отношение, както българския народ. Той именно е дал доказателства досега, че цени тези духовни ценности, които единствено дават право на един народ да съществува като една свободна единица между другите народи и които единствено са в състояние да оправдаят неговото историческо съществуване и да му дадат право да играе онази историческа роля, която му е предопределена. Тези са основните обстоятелства, при  които, както казах, се открива днес седмицата на българската книга.“



СнимкаБогдан Филов има основания да звучи патетично, защото през 20-те и 30 г. на миналия век за развитието на българската просвета са положени много усилия. Приет е Закон за народната просвета, увеличава се броят на основните  училища,  откриват се нови висши училища като Музикалната и Художествена академия, студенти започва да приема и Висшето техническо училище.

През 1939 г. начева строителството и на нова сграда на Народната библиотека. Към това събитие ни връща отново гласът на Богдан Филов:

Но наред с това, тъкмо тази година има още едно обстоятелство, което придава по-особено значение на седмицата на българската книга и, което аз не мога да не отбележа. Много пъти се е говорело, че е крайно време да има едно достойно хранилище на българската книга, където тя да се съхранява и откъдето да излизат инициативи за нейното използване и за нейното разпространение. Много пъти се е говорело по този въпрос. Много пъти са били правени обещания за постройка на народна библиотека в столицата, обаче едва тази година вие виждате тази сграда действително да се издига в съседство с университета – най-важният център на българската просвета и култура.“



Българската народна библиотека е най-старият културен институт в следосвобожденска България. Тя е създадена през 1879 г. – година след Освобождението, по идея на софийския учител Михаил Боботинов. Новата й сграда, построена през 1939 г., за съжаление е разрушена по време на бомбардировките над София през 1944 г. През 1946 г. започва възстановяването на сградата, проектирана от архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов.

В наши дни фондът на Националната библиотека наброява близо 8 милиона регистрационни единици. Освен  книгите, в нея се съхраняват периодични издания, графични, картографски и електронни документи, а в ръкописната й секция се пазят 5550  ръкописа. Хранилището от старопечатни, редки и ценни книги включва около 19 хил. книги и периодични издания, отпечатани в периода ХV-ХХІ в.  Интересен факт е, че в Народната библиотека се съхранява една от най-богатите колекции от османски архиви. Документите на османо-турски, арабски и персийски езици наброяват около 1 млн. листа в близо 500 000 архивни единици.

И накрая още нещо интересно, свързано с Богдан Филов. Той е един от малкото български  политици, на които приляга да говорят за развитието на българската култура и просвета. Защото само малка част от неговата биография  е свързана с политиката. Запомнен най-вече като министър-председател и регент на малолетния Цар Симеон ІІ (1943-1944), той всъщност е виден археолог и историк на изкуството. Богдан Филов е основател на Археологическия институт, поставил е началото на системните археологически разкопки у нас и е бил председател на Българската академия на науките в периода 1937- 1944 г.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

1997 година – Новото начало

След краха на социалистическото правителство на Жан Виденов, служебният кабинет начело със Стефан Софиянски съумява за кратко време да успокои социално-политическата обстановка у нас и да върне доверието на международните институции към България. На 19..

публикувано на 18.08.15 в 11:35

1995-1997 година – Зимите на нашето недоволство – част 2

Тази седмица в рубриката „80 години в 80 седмици” ще ви разкажем за една от причините, довела до оставката на правителството на премиера Жан Виденов – банковите фалити. Наред със зърнената криза, избухнала през 1995 година, през следващата..

публикувано на 11.08.15 в 12:00

1996 г. – Убийството на Андрей Луканов

Датата 2 октомври 1996 година ще се запомни с първото убийство на български министър-председател, макар и вече бивш, в най-новата ни история. Преди него същата съдба, но след дирижиран съдебен процес и предрешена смъртна присъда, произнесена от т.н...

публикувано на 05.08.15 в 12:27