Тази седмица чрез първия репортаж, излъчен на живо по българското радио, ще ви разкажем за 1940 година и едно изключително важно за страната събитие – връщането на Южна Добруджа в границите на Царство България.

В земята на Златна Добруджа пристигат величествени и горди, нашите бойни коли – танковете. Народът избухва в неудържим възторг и размахва радостно ръце.  Величествена и грандиозна е картината, която представят тези огромни стоманени пълзящи чудовища. Народът с притаен дъх следи техния бодър марш. Драги слушатели, днес вие чухте нашето последно предаване от новоосвободена Добруджа. Радостните манифестации, които станаха в продължение на повече от петнадесет дни тук показват, че Добруджа е свещената българска земя, в която са изградени основите на Първото българско царство. Добруджа е била и си остава люлката на българския род и всяка стъпка в нея, носи следите на нашето славно минало, на нашето възродително дело, на нашата жизненост и на нашите светли бъднини. В Добруджа лежи не само гаранцията за нашата северна безопасност, но там е и пантеона на нашата минала национална мощ.

Какво представлява т. нар. Добруджански въпрос, който се създава след края на Руско-турската война от 1877-1878 година. Тогава, за да компенсира Румъния за отнетата Южна Бесарабия, по силата на Парижкия договор, Русия предлага Северна  Добруджа да стане част от нея. Румънците отхвърлят руското предложение. Причината е, че географски, икономически и исторически Добруджа, населена най-вече с българи, турци и татари, ще бъде арена на  конфликти между България и Румъния. Въпреки това, посредством Берлинския договор България е намалена за сметка на своите съседи.

Балканската война дава възможност на Румъния да извлече  нови  ползи за себе си. През Междусъюзническата война, докато българската армия воюва срещу бившите си съюзници, румънските войски  навлизат в българските предели. През 1913 г. Южна Добруджа е присъединена към Румъния. Тя успява да запази властта си над региона до 1940 год., но извънредното положение и цензурата не се премахват почти през целия период на румънско господство.

Едва първата ревизия на Ньойския договор – Солунското споразумение от 1938 г., според което отпадат военните ограничения спрямо България, дава шанс за връщането на завзетата територия. След избухването на Втората световна война развитието на добруджанския въпрос пряко зависи от промените във външнополитическата обстановка в Европа. Решаващата година е 1940-а, когато започва германска офанзива на Западния фронт. След приложения германски и италиански натиск на 7 септември 1940 г. е подписан Крайовският договор, по силата на който Южна Добруджа се връща на България.

Така  границите, определени от Берлинския договор през 1878 г., са възстановени. Предвижда се размяна на равен брой румънски колонисти от Южна и българи от Северна Добруджа. Към тази размяна трябва да се пристъпи в срок от три месеца. А българските преселници от Северна Добруджа могат да вземат със себе си само това, което могат да носят, но не и злато. През есента на 1940 г. кервани от камиони и каруци пъплят из Южна Добруджа и свалят из селата разплакани жени с бебета на ръце. Повечето от нашите семейства нямат покъщнина, завивки, нямат нищо. Но след 2-3 г. на мизерия работливите добруджанци от Север успяват да се съвземат.

Българската държава трябва да изплати 1 милиард леи обезщетение за румънската собственост в Южна Добруджа. Но несправедливите от финансова гледна точка условия нямат значение за българите. На 21 септември добруджанското население посреща възторжено българската войска.

Връщането на Южна Добруджа с право се счита за огромен успех на българската дипломация и в частност на цар Борис ІІІ. По време на война България успява да си върне територия изцяло по мирен път, без да се пролее нито капка кръв. Това е единствената българска придобивка - плод на политиката на мирния ревизионизъм между двете световни войни. Именно този факт предопределя и запазването на Южна Добруджа в българските предели след Втората световна война – за разлика от Вардарска и Егейска Македония и Западна Тракия.

Снимки: архив