Слушайте!
Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

1998 г. – Тодор Живков – краят на един диктатор

Снимка: архивТодор Живков е роден на 7 септември 1911 г. в с. Правец, член е на БРП (комунисти) от 1932г. От 1948 е член на ЦК на БКП а през 1954 г. е избран за първи секретар на ЦК на БКП. През 1962 г. става председател на Министерския съвет, а през 1971 – председател на Държавния съвет. На 10 ноември 1989 г. е освободен от всички постове, а в началото на 1990 г. е арестуван и обвинен в редица престъпления. Това накратко е биографията на човека, управлявал България 33 години. Съвременните изследователи на този период от новата ни история подчертават, че именно авторитарната и продължителна власт на Живков има пагубно въздействие за закъснялото формиране на гражданско общество у нас, за потискането на всяка лична инициатива и инакомислие.

Политическият възход на Живков през 1953-1964 г. съвпада със смяната на поколенията в българския политически живот. Това време на различни икономически стратегии и експерименти е тясно свързано с политическото му утвърждаване в страната и пред „Големия брат”, СССР. През цялото свое управление той надува балона за победата на социалистическия модел. Този модел и неговото управление обаче водят България три пъти до фалит.

Първият е през 1960 г., когато тайно и почти криминално продава на Съветския съюз златния резерв на страната. Следва втори, в периода 1977 – 1979 г., когато са натрупани 6 млрд. долара дългове към западни банки, които България не е в състояние да изплаща. Третият фалит идва през 1989 г., когато, въпреки че държавата от две години вече е банкрутирала, Живков удължава живота на своето управление чрез нови заеми от западни банки. Цената на това авторитарно разпореждане с държавата е, че са натрупани 11 млрд. долара външен и 20 млрд. долара вътрешен дълг, фалирало селско стопанство, задлъжнял военнопромишлен комплекс, току-що създадена фирмена система, без валутни ресурси. Изключение правят външнотърговските дружества, които се контролират от Държавна сигурност и се превръщат в касички на новите капиталистически милионери с червена окраска.В своите монолози пред прокурорите по Дела №1 и №4 той признава вина за икономическата разруха на България, но не го прави публично. По Дело №1 Живков е обвинен в превишаване на правата си с цел да придобие за себе си или други лица облага за 26 516 039 лв. Дело №4 е започнато през 1991 година, за да установи причините и виновниците за икономическата катастрофа на страната. То обаче не стига до съда поради липса на повдигнати обвинения. През 1990 г. срещу доскорошният самодържец е образувано дело за насилствената смяна на имената на българските турци и принудителното им изселване. На 18 януари 1990 г. e издадена заповед за арестуването му, като след няколко месеца мярката е заменена с домашен арест. Ето какво казва Живков в навечерието на първото дело по процеса срещу него:

Нашият народ и международната общественост очакват от този процес, че ще бъде политически процес. Обвинение срещу Тодор Живков за престъпление по отношение на държавата, на народа и т.н. Такива обвинения нямам. Абсолютно всички обвинения по време на следствието, като обвинението, че аз съм бил агент-провокатор, обвинението, че съм изнесъл милиарди долари в западни банки – всичко това отпадна. Това бяха клевети, сензации, които специалната комисия при бившето НС под председателството на Андрей Луканов, всичките тия сензации, клевети оплюване срещу бившия държавен глава и генерален секретар на БКП, ги внесоха в главната прокуратура за следствие.

На 25 февруари 1991 г. започва процес заради незаконно раздаване на апартаменти, коли и пари от Управлението за безопасност и охрана. През септември 1992 г. Върховният съд признава Живков за виновен и го осъжда на 7 г. лишаване от свобода за ощетяване на държавата с 21 млн. лв. На 8 юни 1993 г. е образувано делото за Лагерите на смъртта. Това са места, в които в периода 1944-1962 година са изпращани хора, неудобни за властта. Следва дело, по което Тодор Живков е обвинен за присвояване на 11 620 000 щатски долара, предоставени за подпомагане на „леви работнически организации” по света. През 1992 г. Живков е обвинен и за съучастие с още 22 души в присвояването на 244 млн. лв., които са предоставени като „братски политически помощи” за Третия свят. Във връзка с тези две дела Конституционният съд приема, че присвояване е възможно само при наличието на „свой или чужд личен интерес”, „но не и при обществен интерес”. Чрез въпросното становище е предрешено и делото за „Възродителния процес”, тъй като според законодателството, в България се преследват престъпленията срещу „раси и националности”, но не и срещу етнически групи. Така се оказва, че за 45 години тоталитарен и авторитарен режим в Народна република България виновни няма. Тодор Живков умира на 5 август 1998 г.

Още от категорията

Слушатели поздравяват Радио България за 86-ия му рожден ден

По повод 86-ата годишнина от началото на предаванията за чужбина на БНР , чийто естествен продължител от 1992 г. е Радио България, в редакцията ни постъпват писма от дългогодишни и нови последователи с поздравления, спомени, отзиви и препоръки за..

публикувано на 18.02.22 в 10:51

2015 г. – БНР – 80 години по-късно

На 25 януари 1935 г. Цар Борис III подписва указът, с който се създава Българското национално радио. За началник на радиоразпръскването и първи директор на Радио София е назначен Панайот Тодоров Христов (Сирак Скитник). Златния фонд на медията пази..

публикувано на 22.12.15 в 13:07

2014 г. – Никола Гюзелев – Художникът в оперния свят

„ Не обичам думата „легенда“, аз съм реален човек и артист. Но ако трябва да кажа нещо по този повод, то е следното: бях признат за най-добрия кантиленен бас в света.“ Това казва в едно от последните си интервюта прочутият бас Никола Гюзелев...

публикувано на 15.12.15 в 13:25