Навършват се 150 години от рождението на Петър Дънов – един голям българин, вдъхновил с учението си хиляди последователи от цял свят.  Той е роден в село Хадърча, днес Николаевка, Варненско, в семейството на свещеник. След като завършва теология и медицина в Бостънския университет, се завръща в България и публикува първата си книга „Науката и възпитанието”. Заедно със съмишленици основава Общество за повдиганенарелигиозния дух на българский народ, известно днес като Общество Бяло Братство.

До 1914 година Учителят изнася много лекции по градовете навсякъде из България – разказва Галя Герасимова,  управител на издателство „Бяло Братство.“ – Първата му публична беседа „Ето човека” слага началото на неделния цикъл „Сила и живот”.  30 години, всяка неделя, той говори. Има над 1600 неделни беседи, в които разказва за любовта,  за вярата, за надеждата, за мъдростта, за истината – петте основни добродетели. Това са пилоните на неговото учение. Лекциите му са приложими във всеки миг от ежедневието ни. От това как човек да си подобри живота в най-обикновен битов план до психическото и физическото си състояние. Учението му включва и отношението към света, философията. Затова е универсално, защото има за всеки по нещичко.

Наследството, което Учителят оставя, е събрано в над 5000 лекции. Освен беседи за живота, Петър Дънов създава и над 150 музикални произведения, които достигат с фините си вибрации до най-дълбоките слоеве на човешката душевност. Негово творение е и танцът паневритмия, който хармонизира душата и тялото  с околния свят. Затова честванията по повод юбилея чрез лекции, концерти и други прояви припомнят многостранната дейност на Учителя: духовните му практики за личностно развитие, неговата философия, привлякла вниманието на хора от различни светове и култури. Част от юбилейната програма е документална фотоизложба,  представяща историята на Градината на Учителя в сърцето на днешния столичен квартал „Изгрев”.

Учителят създава този квартал – отбелязва Галя Герасимова. – Той е уникален по своето естество. От 1921 година той извежда на това място  учениците си. Пет-шест години по-късно там започват да "кацат" барачки около салона, където Дънов е изнасял лекциите си. Мястото е било градина с лозе и овощни дървета, където той много обичал да си почива. Огромната любов, с която се поддържа, се излъчва чрез всяко цвете. В градината идват всякакви хора – студенти, които се молят успешно да изкарат изпитите си, влюбени – да се молят за любов, болни – да търсят изцеление. Всеки се чувства пречистен, след като престои там и изпита благодарност и радост. Няма човек, който да е минал оттам и да не е почувствал нещо специално и особено.

Когато Дънов умира, тялото му е положено именно в тази градина. По думите на Галя Герасимова тя е като храм, в който се усеща присъствието на Учителя.  Мисля, че това място наистина е вълшебно – казва София Златева, която често обича да ходи там. – Когато го посещавам, усещам лекота, вдъхновение, което те изпълва с чистота и събужда божественото в мен. Тук човек може да чуе тишината в чистата й форма, ритъма на сърцето си и да усети красотата на душата. На това място можеш да видиш божественото във всеки човек именно заради енергията на Учителя – жива, чиста и съвършена.

Снимки: архив