Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

„Брада има, поп не е, рога има вол не е” – козата в бита и фолклора на българите

| обновено на 23.07.14 в 11:14 БНР Новини
Снимка: БГНЕС

Отглеждана от векове по нашите земи, козата е известна със своята непретенциозност и издръжливост. Наричат я на шега „сиромашка крава”. Млякото ѝ се смята за най-близко по състав до човешкото. В миналото с него захранвали новородени бебета при липса на майчина кърма. От месото ѝ се приготвя традиционната пастърма, а тъй наречената „козинява вълна” се отличава със здравина, трайност и устойчивост на влага и огън. Ето защо от нея се изработвали красиви постелки, наречени козяци, а също – покривала, торби и дисаги, гайтани и върви. През Възраждането с това се занимавали специализирани занаятчии, наричани мутафчии.

В употреба влизали и козите рога – след специална обработка те се превръщали в оръжие. Тази традиция е обезсмъртена в култовия филм „Козият рог” на режисьора Методи Андонов, по сценарий на Николай Хайтов. Малцина знаят, че и до наши дни в малкия родопски град Златоград работи майстор, който изработва уникалните български оръжия от кόзи рога по старинна технология – разбира се, вече като сувенири.

Освен за битови нужди, козята кожа се използва за направата на тъпани, тарамбуки и дайрета. А от цяла ярешка кожа се изработва коженият мех на емблематичната българска гайда. Оттам идва и гатанката „Одрано яре през село врещи. Що е то? ” (Гайдата). Образът на ярето (козлето) се явява и в друга забавна гатанка: „Червено яре, козината му отвътре. Що е то? Шипката”, а поговорката „От стара коза яре” се отнася за хитър, опитен човек. Пословицата „Всяка коза за свой крак” означава, че всеки е склонен да защитава собствените си интереси и отразява представата за козата като вироглаво и самонадеяно животно, за разлика от нейната кротка и смирена посестрима – овцата. В разговорната реч епитетът коза се използва за своенравна и несговорчива жена, а пръч и особено дърт пръч – за невъзпитан и похотлив мъж.

В древността козата и козелът са принасяни в жертва, а редица антични божества имат „кози” черти: Пан, Силен, сатирите и фавните – всички свързани с дионисиевото начало, с природата, ритуалното веселие, музиката, виното и мъжката плодовитост. Свидетелство за тази почит е и съзвездието Козирог – един от дванайсетте зодиакални знаци. В българската традиционна култура следи от култ към козела са запазени в кукерската обредност, където много от маскираните персонажи носят кози кожи и рога.

С идването на християнството, вероятно заради връзката си с езическите божества, козата се демонизира и образът на рогатия козел недвусмислено се свързва с човешкия враг, Сатаната. Една легенда разказва, че „дяволът сътворил козата и като идел при Господа, оседлал пръча, комуто направил юзда от праз: оттогава и досега козите имат бради.” В народните представи козата е творение на нечестивия и сам той често се явява в образа на козел (пръч). Подобен образ откриваме в разказа „Постолови воденици” на обичания български писател Йордан Йовков, където големият черен пръч, символ на дяволското изкушение, провокира греховни страсти у героите и става причина за семейни драми, изневери и убийства.

От друга страна, в традиционните представи козата има свойството да държи надалеч злите сили. Вярва се, че козинявият покров на починалия го предпазва от вампирясване, а вървите от козя вълна се използват при ритуалните практики за гонене на змей. На голяма почит сред овчарите били скопените козли, еркичи, които се отличавали с внушителна външност, и огромен ръст – понякога достигали до височината на магаре. Отглеждали ги специално, за да вървят начело на стадата и да носят най-големите чанове. Тъй като били силни и с равна, спокойна походка, чановете звънели отмерено и благозвучно.

Във вълшебните приказки се разказва за необикновена коза, която сваляла кожата си и се превръщала в чудна хубавица, а в приказките за животни козата побеждава с хитрост по-силните хищници. Популярна е приказката за „Клан-клан-недоклан”, чийто главен герой е лукав козел. Той лъже пред стопанина си, че жената и децата не се грижат добре за него и възмутен, мъжът ги изгонва от къщи. Когато измамата е разкрита, разгневеният собственик решава да заколи козела, но ножът се оказва тъп и животното успява да избяга, като си спечелва прозвището „Клан, клан недоклан, дран, дран, недодран”. После козелът се настанява в една заешка дупка и пак с хитрост успява да уплаши и прогони различни горските животни, докато накрая „си намира майстора” - комарът (в други варианти бръмбарът) се оказва по-хитър от него. Съвременни вицове също обиграват приказни сюжети, свързани с образа на козата. Най-колоритния сред тях: „Не е трудно да се влюбиш в пръч. Сложно е после да отглеждаш самичка седемте козлета”.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Естер Вилемс – хореограф от Хага: Душата на българина е кодирана в танците

Хага, град в Южната част на Нидерландия, административен център и място, където живее и работи кралицата… Едва ли някой свързва този град с българския фолклор и традиции. Факт е обаче, че в Хага интересът към българските хора, ръченици и въобще..

публикувано на 04.07.24 в 13:55

И български ритми звучаха на детски фолклорен фестивал в Марибор

Детско-юношеският танцов ансамбъл "Средец" от София представи българския фолклор на 25-ия Международен детски фолклорен фестивал "ФолкАрт" в Марибор, съобщават от посолството ни в Словения. Детското събитие е част от 32-ото издание на Летния..

публикувано на 28.06.24 в 14:11
Елмалъ баба теке

Дервиши по нашите земи - легенди и мистерии витаят около текето на село Биволяне

Според османски документи  край днешното село Биволяне в община Момчилград са живели над 500 дервиши , които са се обучавали в Елмалъ баба теке. Някога религиозният център се славел кат о най-голямото средище на дервишите в тази част на..

публикувано на 26.06.24 в 09:15