Според османски документи край днешното село Биволяне в община Момчилград са живели над 500 дервиши, които са се обучавали в Елмалъ баба теке. Някога религиозният център се славел като най-голямото средище на дервишите в тази част на Балканите. Разполагал е с богата библиотека с над 3 000 книги, но голяма част от тях са били изгубени. Местните хора пък твърдят, че в текето се намира гробът на Фатима - обичната дъщеря на пророка Мохамед, научаваме от репортажа на Валя Апостолова - кореспондент на БНР в Кърджали.
Дервишите са били ислямски монаси, част от военния орден на бекташите, аналог на християнския орден на тамплиерите. От Елмалъ баба теке те са разпространявали исляма и се вярвало, че докъдето стига тази пропаганда, дотам стига и османската армия. А Елмалъ баба теке е било център на тази пропаганда, която тръгва от първата столица на Османската империя в Европа – Димотика, в днешна Гърция. "Това са дервиши от ордена на бекташите, безбрачни дервиши" – казва Мухарем Алиосман, краевед и ръководител на читалището в близкото село Звиница:
"Те са образовани хора, защото в текетата те научават азбуката, могат да четат Корана, те пишат ръкописни книги. Има много сведения за книжовния център. Имало е много голяма библиотека, с много ръкописи. Но вероятно през 20-те години на миналия век са иззети, може би един ден ще излязат наяве. Но аз като изследовател съм попадал на хора, които съхраняват ръкописи, които са свързани със самото теке. В обучението на дервишите влиза и лечението. И дори в момента сред ходжите е запазено това знание – под формата на баене, чете се на вода от определени стихове на Корана. Така хората се изцеляват – със силата на молитви и на билки."
Кандидатът за дервиш е трябвало да премине през изпитания в тясна и тъмна стая, за да докаже своите способности без храна, без вода в продължение на три дни:
"Докато самият дервиш достигне такова ниво на съзнанието си, че да може да чете мислите на другите. На следващия ден са го питали какво е сънувал шейхът на текето. И ако той е казвал вярно какво е сънувал, вече са го признавали за дервиш. Дервишките школи, като суфизмът – това са практики за духовно усъвършенстване на хората. Които достигат до това ниво, ги наричат светци и при нас на тях им се правят гробници – тюрбета. Те са можели да лекуват. Една част от тях са можели да летят, да предизвикват дъждове, да виждат в бъдещето… Според едно тяхно старо предсказание тези земи ще се превърнат в пустиня, водата ще изчезне", разказва Алиосман.
Религиозният център край село Биволяне е съществувал без прекъсване от 14-и до началото на 19-и век.Днес Елмалъ баба теке е възстановено. В него има джамия, тюрбе, нова библиотека, гостна, трапезария и кухня. Има гробница с шест мъжки гроба и отделен от тях гроб на жена. Вярва се, че той е на единственото дете на пророка Мохамед – дъщеря му Фатима. Над него е имало стара литография със символа на ръката на Фатима - с око в средата на дланта. Легендата, че тази ръка закриля всички жени, остава и до днес.
А дервишите? Те не са изчезнали! И днес в България има много дервиши, изтъква историкът и изследовател Георги Кулов:
"Те не се афишират като дервиши. Обаче това са хора духовно извисени, посветени на алевизма, които разпространяват неговото учение и информация за бекташизма, за алевизма, сред своите приятели и сред хората."
Алианството е течение в исляма. Според една от теориите много от неговите последователи на Балканите са потомци на богомилите. Те изпълняват ритуалите си с вино и палене на свещи, пият алкохол. На съборите, наречени майета, приготвят курбан. Първият от тях е на Елмалъ баба теке в началото на септември.
Вижте също:
Текст: Венета Николова /по репортаж на Валя Апостолова - кор. на БНР в Кърджали/
Снимки: Facebook /Георги Кючуков, Шевкие Чакър, Facebook /Забележителностите на България, БГНЕС, Божидар Чолаков (Радио Кърджали)
Как обичаите в старата българската обредност придобиват нови форми с времето под неизбежното въздействие на историческите промени, модата и политическите решения? Отговор на въпроса търси новата експозиция „Готови ли сте за… разкази по Коледа“, с..
Игнажден е! На 20 декември почитаме паметта на св. Игнатий Богоносец. Според поверията от този ден започват родилните мъки на Божията майка и в народните песни се пее: "Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа". В календара на българите..
Осем автентични български традиции и предавани през поколения умения от различни краища на страната бяха вписани в Националната представителна листа на нематериалното ни културно наследство и така станаха част от "Живите човешки съкровища" на..
Как обичаите в старата българската обредност придобиват нови форми с времето под неизбежното въздействие на историческите промени, модата и политическите..