Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Политическите събития в България вещаят новости във външната политика

Снимка: БГНЕС

Събитията в България през последните дни, свързани със смяна на правителството, навеждат на мисли, че във външната политика на България предстоят някои новости. В оставка мина кабинет, формиран с мандат на лявата коалиция за България. До дни той ще бъде сменен от служебно правителство с консервативна ориентация, назначено от президента Плевнелиев, за да управлява до към средата на октомври. Досега президентът неколкократно се дистанцираше от някои външнополитически позиции на кабинета „Орешарски” и още преди той да си е подал оставката, напомни за някои от тях. На срещата на върха на страните от НАТО в Централна и Източна Европа, проведена във Варшава, българският президент повтори за кой ли път тезата, че събитията в Украйна налагат увеличаване на силите на НАТО в региона на Югоизточна Европа и Черно море, провеждане на повече съвместни учения със съюзниците и по-активното използване на съвместните военни съоръжения в България. Досегашното правителство не споделяше необходимостта от това и твърдеше, че страната може сама да се справя с увеличилите се руски полети над Черно море и няма нужда от допълнителни сили на нейна територия. Различието накара някои наблюдатели да коментират, че фактически „България има две външни политики”. Неколкократно президентът Плевнелиев критикува поведението на Москва във връзка с кризата в Украйна с разбирането, че тя подкрепя терористичните действия срещу териториалната цялост на една европейска държава. Отиващото си правителство не споделяше и тази позиция, и докато президентът се обявяваше за санкции на ЕС срещу Русия, то настояваше ЕС да работи за решаването на украинската криза заедно с Русия. Два дни преди кабинетът „Орешарски” да подаде оставка, в остро изявление Плевнелиев изказа възмущение от намерението на Българския енергиен холдинг да сключи с руския консорциум „Газпром” милиарден заем за българското участие в проекта за газопровод „Южен поток”. Такова решение кабинетът не взе, но острата реакция на държавния глава подсказва, че при новите политически реалности в София може да очакваме завой и в тази посока. Служебния кабинет ще бъде назначен от президента и естествено ще следва негови насоки. Какви точно и как, ще узнаем скоро.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Вигенин и Пенкова - организатoри на благотворителната дискусия

"Искам да ме чуете" насочва вниманието към децата с увреден слух

Делегацията на българските социалисти в Европейския парламент организира дискусия под наслов "Искам да ме чуете!". Тя е с благотворителна кауза и е посветена на проблемите и предизвикателствата пред децата и младежите с увреден слух и техните семейства...

публикувано на 13.12.24 в 07:05
Унгарският вътрешен министър Шандор Пинтер с българския си колега Атанас Илков, 12 декември 2024 г.

Усилията за опазване на границата с Турция от незаконни емигранти ще продължат

Служебният вътрешен министър Атанас Илков заяви в Брюксел, където той участва в заседанието на Съвета на ЕС по вътрешна политика, че усилията по опазването на границата с Турция ще продължат. "Трябва да се задържи резултатът от 70 на сто намаляване на..

публикувано на 12.12.24 в 13:19

Влиза в сила засилено гранично партньорство между САЩ и България

Министерският съвет одобри засилено партньорство в областта на граничната сигурност между България и САЩ и възложи на министъра на външните работи да подпише и връчи дипломатическа нота на американската страна за това, съобщиха от правителствената..

публикувано на 12.12.24 в 12:06