През новия програмен период на ЕС 2014-2020 г. в българската икономика ще влязат близо 16 млрд. евро. Това сочи Споразумението за партньорство на България с ЕК, представено официално в края на миналата седмица от служебния вицепремиер по управление на еврофондовете Илияна Цанова. Това е с над 4 млрд. евро повече от периода 2007-2013 г. Очаква се ефектът от тези пари към 2020 г. да доведе до близо 9 % ръст на БВП, частните инвестиции да се увеличат с над 43 %, а публичните – с 32 %, заетостта – с 6 %, а средната работна заплата – с над 37%. При силно намалелите заради кризата чуждестранни инвестиции, това е огромна възможност за устойчиво развитие на страната. Но крие и доста рискове, свързани с условия за реформи в проблемни сектори като здравеопазване, образование, пенсионна система и др., за да могат да се ползват европарите.

На въпроса на Радио България има ли заложени подводни камъни в новия договор на България с ЕС, вицепремиерът Илияна Цанова отговори така:

„Не бих казала, че са заложени подводни камъни. Предизвикателството за мен по-скоро е да изпълним наистина поетите ангажименти за реформи, тъй като Споразумението за партньорство ще се изпълнява от поне две правителства. Тук не включвам служебния кабинет. За тези реформи и политики трябва да има приемственост. Не можем да си позволим винаги да започваме отначало. Така реформи не се правят. Така не се постига устойчивост в тези сектори. За мен това е основният риск. Надявам се много ЕК да е добър партньор на всички, изпълняващи това споразумение, да е винаги с нас и да ни връща на правилния път, когато се налага.”

До 2020 г. България ще получи от ЕС само за оперативните програми към 10 млрд. евро. Ще загубим ли реално пари, ако не направим реформите? Ето отговорът на вицепремиера Цанова:

„Със сигурност реформата в сектор „Води” например е тясно свързана с ползването на ресурса по ОП „Околна среда”. Ако до 2016 г. не успеем да я завършим, т.е. не свършим това, което е заложено в Закона за изменение и допълнение на Закона за водите, тогава управляващият орган, примерно ЕК, ще има право да ни спре междинните плащания, докато не дадем ясна индикация какво става оттук нататък. В здравеопазването също имаме ангажимент да осъществим реформа. Въпрос на диалог е как бихме могли да защитим направеното до момента с това доколко ефективно използваме тези ресурси. Тази стратегия е приета, приет е и План за действие. Имайте предвид, че всяка стратегия, която предхожда или описва стъпките, трябва да бъде одобрена от ЕК. Т.е., като стъпки ние ще имаме индикация от Комисията дали са съгласни с това, което правим. Но важното в крайна сметка е това да се свърши реално, за да можем наистина ефективно да ползваме тези пари.

България внася годишно в общия бюджет на ЕС 900 млн. евро. Страната трябва да осигури още национално съфинансиране в размер на 15 % от предвидената евросубсидия, за да може да я усвои. На въпроса какви са ползите – Илияна Цанова бе категорична:

„Очевидно е, че ползите за България са в пъти повече от това, което ние плащаме на ЕК. Тук предизвикателството е ние да съумеем максимално ефективно да се възползваме от това, което ЕК ни позволява.”

Успяваме ли да се справяме в усвояване на парите според опита ни в досегашния 7-годишен период?

„България за първи път изпълняваше оперативни програми. Изпълнението не е блестящо, но не е и чак толкова лошо, каза министър Цанова. – По данни към момента, ние сме на 4-то място отзад напред, преди Румъния, Хърватска и Италия. Надявам се урокът, който научихме през този период, да ни бъде „обица на ухото”. Изградихме капацитет, можем да надграждаме вече. ЕК плаща пари на българските институции за това. Надявам се да има добро желание, за да можем през следващия програмен период да се справим много по-добре. Тези европари са много важни за нас. Чуждите инвестиции намаляха драстично в периода преди кризата. Към днешна дата 70 % от публичните инвестиции в общините се дължат на средствата от ЕС. Така че трябва да направим всичко по силите си, за да се възползваме от тази възможност да ги инвестираме в качествени проекти, а не просто да похарчим едни пари.”

Като цяло няма риск за средствата по оперативните програми за периода до 2014 г., каза още Илияна Цанова. Рискови са само спрените в момента „Регионално развитие” и „Околна среда”, посочи тя. Но по думите й бихме могли да избегнем или най-малко да намалим тези рискове, ако започнем незабавно разплащане от национален фонд. За да се завъртят парите в системата и да можем да получим сертификати.