Миналата седмица служебното правителство обяви, че ще продължи изграждането на оградата по българо-турската граница, за да спре потока от бежанци от Близкия Изток към ЕС през България. Оградата трябва да покрие общо около 160 км от границата с южната ни съседка, които към момента не са обхванати от интегрираната система за видеонаблюдение. Новото строителство ще струва около 20 млн. евро, а според МВР оградата ще спести много пари на българския данъкоплатец, които в момента се дават за засилените патрули по зелената граница с Турция.
Плановете за продължаване на граничната ограда бяха светкавично критикувани. Правозащитници в България обвиниха правителството в нарушение на собствената ни Конституция и редица конвенции на ООН. Вероятно критика ще има и от страна на ЕС, който към момента не е особено петимен да приема бежанци от Сирия и други конфликтни точки в Близкия Изток. Смята се, че около два милиона сирийци са напуснали родината си, а Европа е готова да приеме едва 10 хиляди от тях, при това по възможност християни. Най-щедри са Германия и Швеция, а много други страни членки на ЕС, като Великобритания и Франция, се въздържат. Брюксел за сега се ангажира единствено с финансова и техническа помощ за страните по външната граница на ЕС, но това може би скоро ще се промени. Новоизбраният председател на ЕК Жан-Клод Юнкер вече обяви намерението си да назначи комисар по миграцията. На последната среща на върха на ЕС през юни държавните и правителствени ръководители приеха за първи път конкретна програма за обща миграционна политика. През следващите пет години трябва да се създадат възможности за легална миграция към ЕС, а съюзът ще продължи да инвестира и разширява съществуващата програма за граничен контрол EUROSUR и агенция FRONTEX. И най-важното: тежестта от бежанската вълна трябва да се разпредели солидарно между всички страни от ЕС.
Напливът на бежанци по суша и море към „обетованата земя”, наречена Европейски съюз, е общоевропейски проблем, но това съвсем не е осъзнато във всички европейски столици. В момента всеки се спасява, както намери за добре – България, Гърция и Испания виждат решението в строежа на огради по границите си, а по-северните страни предпочитат да игнорират бежанската криза на юг. А тя няма да се реши дори и от назначаването на комисар по миграцията, защото в основата си проблемът е икономически. И ще продължи да съществува, докато съществуват огромните разлики в стандарта на живот между богатата Европа и бедните близкоизточни и африкански страни.
Показателите за качеството на въздуха в Пловдив и околните селища, които бяха обгазени от избухналия в четвъртък пожар на сметището край село Цалапица, вече са в норма, съобщи областният управител Христина Янчева. Въпреки това тя препоръча на жителите..
През 2023 г. повече хора са били подложени на домашно насилие спрямо предходната година, показва анализ, направен в проект на Националната програма за превенция и защита от домашното насилие за периода 2024-2026 г. Пострадали са общо 2211 души – от..
"Над 60 процента от българското общество има проблеми с килограмите. Затлъстяването е като лавина. Да си дебел е стигма. Обществото се прави, че приема тези хора, но дали това е така" - казва Десислава Христозова, която е автор на книга за проблемите..
Един от областните градове в Българския Северозапад е Монтана. Според статистическите данни регионът не може да се похвали с особено високи показатели в..
България е най-силно засегнатата от горски пожари страна в ЕС от началото на 2024 г., след Кипър. Това обяви във фейсбук представителството на..
Проучване на компанията за бизнес решения „Moneypenny“, сочи София като най-добрия град за преместване и живот на средния европеец след пенсиониране,..