17 септември – денят, в който православната църква почита паметта на Светите мъченици София и трите ѝ дъщери Вяра, Надежда и Любов, е определен за празник на град София. Тази година сред проявите за празника има три изложби в Столична библиотека, посветени на историята и културно-социалните процеси в града. Как се е променял той през ХХ век според вземаните тогава общински решения можем да видим в сбирката „София – расте, но не старее”. Ето какво разказва Йовка Иванчева от отдел „Срещи и събития” в Столична библиотека:
„В нея са показани много интересни материали от нашия фонд „Краезнание”. Столична библиотека е един от най-големите публични културни институти. Имаме специален отдел, който събира, съхранява, разпространява и рекламира всичко, свързано със София. Значими документи в изложбата са свързани с решенията на Общинския съвет, вземани през годините. Такова е например решението на кмета Владимир Вазов, брат на големия писател Иван Вазов, за изграждането на Рилския водопровод през 1933 година и на Софийската кланица. По негово време се открива и Градската библиотека при Столична община и се поставя начало на общински музей и архив през 1928 година. Има и документи от времето на инж. Иван Иванов – един от най-успешните кметове на София, който извършва множество подобрения и нововъведения по отношение на водоснабдяването, канализирането, павирането, електроснабдяването, озеленяването, чистотата на града. В рамките на неговото управление (1934- 1944 г.) се въвеждат автобусният (26 април 1935 г.) и тролейбусният (8 февруари 1941 г.) транспорт. Говоря за времето, когато София се превръща в модерен европейски град. С това изложбата е принос към историята на града.”
Към таблата с важни общински решения от миналия век са показани и много снимки, които реално разкриват промяната, настъпила в града. Друг любопитен поглед към миналото е изложбата „София – история в окото на афиша”.
„В отдел „Краезнание” в Столична библиотека от 80-те години целенасочено се съхраняват афиши, които са свързани с културния и социален живот на София от миналия век досега. В тази експозиция показваме над 200 афиша и т. нар. обявления, повечето от които оригинали. Афишите са най-различни – от театрални и кино постери, до покани за концерти и други обществени прояви. Показваме например един от първите афиши на група „Щурците”. Имаме и много любопитни копия от обявленията – така са се наричали плакатите по улицата в началото на ХХ век, свързани с икономическия и политически живот на столицата. Обявления има например за сбирки или дискусии върху проблема „Кое е първо: яйцето или кокошката”. Или за навлизането на нови козметични продукти и модни тенденции в живота на столичани от онова време. Има нещо много носталгично в тези стари афиши, които разкриват невероятно богатия обществен и културен живот, който е кипял в София.”
Днес „цветът” на улиците, ако съдим по постерите, е много по-богат и разнообразен, признава Йовка Иванчева. „Повечето неща, които показваме в изложбата „История в окото на афиша” са рисувани ръчно и прави впечатление как днес липсва това изящество на рисунъка, на детайлите. Старите афиши носят друга атмосфера, други неща разказват и затова смятам, че сега ще бъде много интересно да се сблъскат двата свята. Да видим какъв живот е имала някога столицата ни.”
Третата изложба, която Столична библиотека открива в деня на София, е на рисунки и представя погледа на най-малките върху града, в който живеят. Творбите са дело на децата, които посещават школите по рисуване към Детско-юношеския отдел на библиотеката.
Наричат Никопол "градът на вековете" заради неговата хилядолетна история. Той възниква като селище още през 169 г. по времето на римския император Марк Аврелий. През 629 г. византийският император Никифор III Фока преименува града на Никополис, което..
Дали сред експонатите в музеите могат да попаднат и някои фалшификати, дотолкова добри, че да не отстъпват на оригиналите – по тази тема се носят слухове и се правят спекулации, но в момента цяла поредица от исторически фалшификати гостуват като..
Комплекс от десетина малки къщички, разположен в южната част на Скалния град Перперикон, разкриха археолози под ръководството на проф. Николай Овчаров. По думите му, става дума за цял квартал, датиран от XIII – XIV век, който силно напомня на..