Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Ограничаване на сивата икономика чрез профилиране на осигурителните прагове предлагат от АИКБ

Снимка: архив

След броени дни предстои да се вземе решение за размера на минималната работна заплата в България. И докато прагът й се въвежда от правителството и не е предмет на преговори, то минималният осигурителен доход се определя след поредица предложения и обсъждане между организациите на работодателите и синдикатите. Тази година обаче договарянето на осигурителните прагове не се случи в срок и беше отложено с месец. Според запознати има сектори от икономиката, в които работодателите умишлено не искат да постигнат споразумение, а целта е праговете да останат без промяна и техните разходи за труд да не се увеличават.

Служебният министър на труда Йордан Христосков дори предупреди, че ще има административно увеличение на минималните осигурителни доходи в браншове, където не се е стигнало до споразумение. Системата за определяне на осигурителните прагове не е идеална, но щом не може да бъде премахната, тя трябва да бъде усъвършенствана – заявяват от Асоциацията на индустриалния капитал в България. Тя трябва да отчита различията и да се съобразява с възможностите на фирмите и предприятията. Бизнес организацията смята, че в сегашния си вид, въведените преди повече от 10 години осигурителни прагове са изпълнили целта – да се извадят на светло наетите без официални договори работници. В новите условия на икономическа стагнация, силно разслоение на трудовия пазар и драстични разлики в заплатите по региони и сектори, възприетите минимални осигурителни прагове започват да пораждат проблеми. Работодателите предлагат най-общо да се договорят стандарти, които да важат за регионите със средни доходи, а ставките да се вдигат с 10 процента за регионите с високи доходи и да се намалят пак с толкова за регионите с ниски доходи. Подобна формула на диференциация може да се прилага и при определянето на минималната работна заплата, подсказват експертите.

Според бизнеса минималните осигурителни доходи трябва да са обвързани с производителността на труда, за да има редовни постъпления и стабилност в социалните фондове, каквато е целта на държавната осигурителна система. От Асоциацията на индустриалния капитал са изчислили, че ако бъдат приети техните предложения, то за 2015 г. ще има повишаване на осигурителните прагове между 0.55 на сто и 3.6 процента, в зависимост от регионите и дейността на фирмите. „Условията за бизнес в България остават неблагоприятни – има нисък икономически растеж от около половин – един процент за година, много висока безработица – 11-12%, и наличие на възнаграждения, под минималните осигурителни прагове” – обяснява проф. Стефан Петранов, експерт в проекта за ограничаване на неформалната икономика на Асоциацията на индустриалния капитал в България.

„Пред работодатели и работници сега може да бъде поставен следният въпрос: ние сме в условия в които икономиката е в стагнация, т.е. нашия пазар не се разширява, а се свива даже. Ние сме в условията на дефлация, а в същото време разходите за труд се увеличават. За някои предприятия това не е проблем, защото имат добри позиции на пазара, но малките по размер фирми, в региони, където икономиката не е добре развита, икономическата активност е по-ниска, там фирмите са на ръба. Едно увеличаване на техните разходи, не придружено с увеличаване на приходите им и разширяване на пазарите, ги изправя пред трудния избор, или да затворят врати или да съкращава работни места, за да се съобразяват с по-високите осигурителни доходи, за тези, които останат на работа. Ще им се наложи да използват неформални практики. По данни на анкетите в предприятията, тези практики се изразяват в понижаване на работници от по-висока на по-ниска длъжност, за да имат по-нисък осигурителен доход и така да не им се отрази много увеличаването на осигурителните прагове. В други случаи, се съкращава работното време на хора, назначени на осем часов работен ден. Така отново се пести, а останалите изработени часове се заплащат странично и неофициално. Действителността показва, че в 1/3 от регионите в България тези икономии се прилагат в практиката. Оттук идва нашето заключение, че всяко необосновано от със стабилни икономически аргументи увеличаване на минималните осигурителни доходи, може да доведе пак до намаляване на официалната заетост и увеличаване на сивата икономика в България”, твърди проф. Петранов.

Още от категорията

Инфлацията не е нещо необичайно в период на възстановяване от световна криза

Цената на тока за индустрията достигна 300 лева за мегаватчас, едва четири дни, след клетвата на третото служебно правителство в рамките на мандата на президента Румен Радев. По думите на премиера Стефан Янев, правителството работи по пакет от..

публикувано на 23.09.21 в 11:17

Ясно ли е бъдещето на въгледобива у нас?

„Зелената сделка” на ЕС, в която участва и България, предвижда до 2030 г. да  бъде премахнато използването на въглища в енергетиката. Целта е нетните въглеродни емисии в атмосферата да спаднат с 55%. Политиците у нас от доста време заобикалят този..

публикувано на 20.09.21 в 12:13

Държавата поема нов вътрешен дълг

Дългови книжа за 150 млн. евро в левове ще бъдат предложени за изкупуване на вътрешния пазар, съобщи за аукциона Българската народна банка. Облигациите са с падеж 10 години и половина. Това ще е първата емисия в мандата на новия служебен..

публикувано на 20.09.21 в 10:21