Есента зарадва софиянци с първото издание на международния фестивал „Фотофабрика” – платформа за съвременна репортажна и артфотография. През септември и октомври любителите на това изкуство могат да се любуват на две изложби: „Протестиращият човек” и „Човекът и неговите състояния”. В интервю за Радио България Еми Барух, един от организаторите на събитието, споделя:

„Този първи фестивал „Фотофабрика” започнахме с идеята да направим една интерактивна платформа, в която българските фотографи и фотографите на най-големите световни телеграфни агенции да могат да споделят свои кадри от интересни и важни събития от целия свят. По този начин се опитваме да помогнем и нашата местна територия да се появи на европейската и световната карта. За радост на нашия екип, агенциите, които имат световно покритие, като Франс прес, ДПА, Ройтерс, откликнаха позитивно и предоставиха своята база данни по темата „Протестиращият човек”. В резултат на плодотворното сътрудничество и на ентусиазма ни, подбрахме кадри от най-горещите места, където през последните години се случваха протести и бурни събития. Всичко това показваме в откритата градска среда – пред Народния театър „Иван Вазов”, в градинката пред Централния военен клуб, на Моста на влюбените до НДК.”

Идеята на първия фестивал „Фотофабрика” е да бъдат поканени „местата от света” за символично гостуване в София. Но българското участие е също видимо.

„Протестът беше рефрен на изминалата календарна година” – казва Еми Барух. „Искам да подчертая, че през 2012 година списание „Таймс” определи протестиращия човек като човек на годината. Това е метафора, символика на един много важен процес, индикатор за политически и социални процеси, за трусове в политическата система и случващото се в различни точки на света. Поводите за протестите са различни и може би, ако някой се опитва да търси общото в тях, бих казала, че това е енергията и желанието на обикновените хора гласът им да бъде чут. Дали за един автобусен билет, какъвто беше случаят в Бразилия или опит за унищожаване на един парк, който отприщи бунта на площад „Таксим” в Истанбул, или много по-дълбоки причини като тези, които предизвикаха бунта в Украйна. Хората излизат по различни причини на улицата. В България протестите започнаха заради едно скандално назначение и го спряха. Всички поводи бяха различни, но изразяват волята на хората за промяна.”

Фестивалът има амбицията да бъде ежегоден и да обединява репортажната и артфотографията. Репортажната, защото е демократично изкуство, към което имаме отношение всички ние, които ходим с мобилни телефони и снимаме. А за артфотографията Еми Барух споделя, че в рамките на първия фестивал „Фотофабрика” е включена още една експозиция – „Човекът и неговите състояния”. И още:

„Артфотографията иска да бъде поставена под покрив, в обстановка, която ни показва високите образци на майсторството. Това, което представяме тази година в Националната художествена галерия, е една от най-богатите колекции на майстори на обектива от музея „Алкобендас” в Испания. В нея се открояват забележителни имена. Ще спомена двама испански фотографи, които се нареждат в първата десетка на световните майстори в това изкуство – Кристина Гарсия Родеро, член на световната агенция „Магнум Фотос”, и Чема Мадос. Те са много различни, много атрактивни и изящни фотографи. И двамата ще дойдат в България, ще се срещнат с българските любители на фотографията и ще разкажат за своята работа”.

В София дойде кураторът на експозицията Хосе Мария Диас-Марото, който е и професионален фотограф. Ето какво каза той:

„Изложбата беше организирана благодарение на ентусиазма на Еми Барух, която познава колекция „Алкобендас” от четири години и реши, че тя трябва да посети България. Експозицията се състои от 85 фотографии на 50 испански автори и може да се възприеме като разходка из фотографското творчество на Испания от последните петдесет години. Подборът на фотосите беше съвместна работа, моя и на Еми. Това, което сме търсили, е прякото или косвено присъствие на човека. Заложили сме на впечатляващи снимки с човешко присъствие и на разнообразие на авторите. Представена е документалната, експерименталната, както и традиционната портретна фотография. Моите впечатления са, че българската публика е много възприемчива, когато говорим за култура и затова изложбата ще бъде важна за София.”