До края на септември в Дома на културата „Борис Христов” в Пловдив може да се види изложбата „Парите разказват”. „Това е странна и нетипична историческа изложба, която разказва за личностите върху българските банкноти. Те са уж много известни фигури в нашата история и уж всичко знаем за тях, а в същото време се оказаха изключително непознати дори за нас, специалистите” – разказва кураторът на изложбата Весела Ножарова. От експозицията можем да научим много интересни факти от живота на св. Иван Рилски – покровител на българския народ, възрожденците Паисий Хилендарски и Петър Берон, политика Стефан Стамболов, писателя Алеко Константинов, поета Пенчо Славейков, художника Иван Милев. Общо седем политически и обществени фигури, които красят днешните български пари.
„Изложбата първо хрумва на Юрий Вълковски, наш колега културолог и културен мениджър – посочва Весела Ножарова. – По време на една конференция, на която е поканен в Дъблин, той отива на вечеря заедно с други участници в проявата. Те започват да го разпитват откъде е, искат да разкаже нещо за България и на него му хрумва в един момент да извади портфейла си и да им покаже българска банкнота. И така започва да разказва за страната ни през историята на образа върху нея. Започнал със Стефан Стамболов – че е прочут политик, направил е много за държавата. След което показал Пенчо Славейков и им разказал какъв голям поет е, какво е написал. Идеята е изключителна, защото, ако се вгледаме в тези хартийки, които са всеки ден в джоба ни, ще открием много сложни и важни истории, разказани вътре. Например върху банкнотата с Пенчо Славейков се виждат файтон и поетесата Мара Белчева – загатната е любовта между двамата. Изписани са думи от техни любовни писма. Всяка банкнота разказва за персонаж, изобразен върху нея, но също така и за българската история.”
Изложбата всъщност е своеобразно лего от различни истории, направени под формата на седем големи изписани куба. Между тях има други по-малки, стъклени кубове, в които са поставени експонати от различни исторически музеи в страната. Това образователно лего разкрива малко известни и любопитни дори за специалистите факти от живота на персонажите. „Дойде една колежка от Етнографския музей в Пловдив и ни каза: аз не знаех, че Петър Берон е бил удушен или че е бил гинеколог. Това още веднъж ме наведе на мисълта, че малко хора се опитват да се доближат толкова до същността и живота на иначе клишираните във възприятията ни исторически личности” – казва Весела Ножарова. И още:
„Има нещо пагубно в образователната ни система, а и не само в нея. Изобщо в начина, по който функционират българските музеи. Те стимулират едно твърде шаблонно и остаряло възприятие на историята ни. Знаем едни неща по стереотипен начин, без да навлизаме в дълбочина и да търсим отговори на въпроса „Защо?”. Сега българските музеи не са достатъчно атрактивни за младите хора и това е нещо, което сме се опитали да избегнем в изложбата. В експозицията сме показали пишеща машина, за да могат децата да видят как се е пишело от началото на ХХ век до появата на компютъра. Те самите, ако имат желание, могат да седнат и да пишат на нея. Могат също да пишат букви в пясък, каквато е била системата на самия Петър Берон за упражняване на правопис. Или да седнат на стар чин от 50-те години. В Дома на културата сме разположили и монитори, на които прожектираме документални филми за епохата, откъси от предавания, биографични снимки и справки за историческите личности. Има слушалки, чрез които могат да се чуят различни звуци, свързани с конкретни истории. Например шума от Ниагарския водопад, защото разказваме историята на Алеко Константинов и неговото пътуване до Америка, показваме и картичката, която праща на Пенчо Славейков оттам. Може да се види оригиналът на „Рибния буквар” на Петър Берон от 1862 година. Както и оригинални рисунки на Иван Милев. Постарали сме се в изложбата да има достатъчно интерактивни моменти, които да предизвикат интереса и на най-малките ни посетители.”
След края на септември един от плановете за експозицията е всеки отделен модул да бъде дарен на училище, което носи името на съответната историческа личност. И така историите от банкнотите ни да станат част от училищната среда на съвременна България.
Как е изглеждал животинският свят в района на днешния град Трън преди повече от 80 милиона години - на този въпрос се опитват да отговорят учените палеонтолози от Националния природонаучен музей при БАН. В резултат на лятната им експедиция, която..
Преди 26 години, на 30 септември, по инициатива на Българската православна църква (БПЦ), в София е свикан Всеправославен събор, който да спомогне за преодоляването на разкола сред духовенството ни. Тогава, въпреки увещанията на Истанбулския..
Глава на статуя излезе при разкопките в големия канал на античния град Хераклея Синтика. Тя е на откритата преди дни статуя и вече е в музея на Петрич, за да я поемат реставраторите. „Уникално бе това лято“, каза проф. Людмил Вагалински по повод..