Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Вол, крава, бик: фолклорни образи и разкази

БНР Новини
Снимка: БГНЕС

В митовете на древните народи кравата, бикът и волът са свещени животни, свързани с небесната сфера и с боговете, които я обитават. Древните египтяни си представяли небето като огромна крава, която ражда слънцето във вид на теле. Образът на небесната крава се среща и в скандинавските сказания, както и в митовете на африканските скотовъдци. Редица божества се явяват в образа на бик или пък бикът е техен атрибут и жертвено животно. Сред най-известните можем да споменем индийския Индра, египетския Апис, старогръцките Зевс и Дионис. Приемайки образа на бял бик, Зевс отвлича красивата Европа, а съпругата му Хера носи епитета „волоока” и понякога се изобразява с глава на крава. Следи от култа към бика се откриват и в Стария Завет, където се разказва за статуята на Златния телец, заклеймена и разрушена от Мойсей в Синайската пустиня. За подобна почит напомня и съзвездието Телец, а един от четиримата евангелисти, апостол Лука, се представя в образа на бик.






В българския фолклор също са запазени следи от небесната символика на това животно. Според някои легенди земята се крепи върху рогата на вол, стъпил върху костенурка или риба. Когато раздвижи глава, стават земетресенията. Съществува представа за слънцето в облика на вол, теле или бивол. Народна гатанка описва изгрева по следния начин: „Заклаха вол на долната планина, пръсна кръвта на горната планина”. От своя страна луната се отъждествява с крава – заради женската си символика, както и заради „рогата” на новия месец. Разказва се, че веднъж годишно, през март, луната слиза на земята и когато се мъчи да се изкатери обратно на небето, реве като крава. Реве също и когато ѝ дотежи самотата. Според народните вярвания някои магьосници са способни да свалят месечината на земята във вид на крава и да доят чудодейното ѝ мляко, което лекува всички болести. Подобни изображения са запазени в църковното изкуство, където обаче вместо крава, вещицата дои дявола – така зографът заклеймява магьосничеството като сатанинско дело.






В ежедневието на българина волът, кравата и бикът също се радват на голяма почит. За тяхно здраве се честват празниците на Св. Силвестър, Св. Влас и Св. Модест, а на Бъдни вечер се приготвя специален обреден хляб, на който се изобразява орач с волове.

В традиционната култура волът е особено ценèн – както заради кроткия си нрав, така и заради работата, която върши: тегли ралото или каруцата и пренася товари. Оттам популярното и до днес сравнение „Работи като вол”. Според една поговорка „Човек без земя е половин сиромах, без волове – цял сиромах”. Селянинът нарича воловете си „ангели” и се обръща към тях с родствени названия като „баща”, „татко”, „братя”. За голям грях се смята да се бият или обиждат воловете. За такъв човек се казва, че „бие ангелите” или „псува баща си” и се вярва, че скоро той ще остане без волове – т.е. последен бедняк и скитник. Мома или невеста не бива да минава път на воловете, така както и на мъжете – в знак на почит и уважение. Смята се, че дори вълкът, който напада всички домашни животни, не закача вола и го избягва – в противен случай ще бъде убит. Заради способността си да предпазват от зли сили, говеждите рога и черепи се поставят над къщните врати или се набучват по оградите на дворове и кошари. Показателно е, че старите волове не се колят, а се оставят да умрат от естествена смърт и се закопават с уважение.

Според традиционните представи на кравата също се дава път, особено ако е бременна или вече се е отелила. Освен това тя не бива да се впряга, за да тегли товар и особено за оран – това се смята за голям грях. Селянин, който впряга кравите и оре с тях, се сочи с пръст като последен сиромах и клетник. Подобна ситуация пресъздава един популярен разказ на българския класик Елин Пелин – „На браздата”. В него бедният селянин Боне Крайненеца излиза да оре с вола Белчо и кравата Сивушка, но изтощената кравичка пада и умира на нивата – събитие с размерите на трагедия в малкия свят на земеделеца. Прясното краве мляко, както и различните млечни продукти, се използват широко в народната медицина, включително и за разкрасяване: крем от прясно масло и живак се прилага при суха кожа и бръчки.

С голямо уважение се ползва и селският бик, който се отглежда за разплод и се смята за „баща на селската чарда”. За разлика от останалия добитък той има право да ходи по всички ниви и да пасе, където си иска, а селото плаща причинените загуби. Когато остарее, бикът се принася в жертва на селския събор и се заменя с по-млад. Отношенията между крави и бикове се обговарят и в съвременния фолклор, например във вица за трите бика, които видели в далечината стадо крави. „Хайде да ги нападнем!”, рекъл разпалено младият. „Защо да ги нападаме?” – възразил този на средна възраст. „Те и сами ще дойдат”. „Ами ако наистина дойдат!” – възкликнал притеснено най-старият.

Интересен и вероятно много древен фолклорен образ е този на водния бик – митично същество, стопанин на езеро. Подобно предание се разказва за местността Езерището край с. Костенец, Софийско. Там имало езеро, където живеел воден бик. Щом селските говеда се приближавали към езерото, той излизал и се впускал в люта битка със селския бик, като накрая винаги го убивал. След дълго мислене селяните, които били сръчни ковачи, решили да направят железни рога за своя бик и така да го пуснат срещу водното чудовище. Планът им успял и водният бик бил смъртно ранен. Със страшен рев животното изчезнало във водите на езерото, които се обагрили в кръв. Скоро след това водата пресъхнала и се появила на друго място под формата на извор.

Още от категорията

Петър Крумов: „Виж Добруджанската равнина и ще разбереш, че си заслужава да работиш за недостижимия ѝ безкрай“

Живот, посветен на добруджанската традиционна музика – тези думи най-точно определят творческия принос на именития наш композитор и диригент Петър Крумов. Неговата отдаденост в служба на добруджанското наследство се изразява в авторството на..

публикувано на 24.03.20 в 10:45

Угро-фински и български фоклор в Nani – първия авторски албум на Емми Куянпаа

Ако наистина „всички идваме от детството си“, то Емми Куянпаа със сигурност носи част от музикалната култура на Карелия – наследство от родителите на майка ѝ. Колкото до интереса на младата финландка към българския фолклор, пътищата са неведоми − първият..

публикувано на 17.03.20 в 12:13

Разложкото село Бачево посреща Тодоровден с кушия

Според народното вярване от Тодоровден нататък денят започва да расте, а времето става все по-топло. Счита се, че на този ден всеки, който има кон, трябва да го изведе и да участва в празничните надбягвания. Стопаните правят това с особено внимание..

публикувано на 07.03.20 в 08:05