Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

От Балканите до Северна Ирландия – в ритъма на танца с „Болкан Ейлиън Саунд”

БНР Новини
Снимка: Хана Мичъл

Едва ли много българи биха могли да посочат на картата втория по големина град в Северна Ирландия, но със сигурност любопитството им ще бъде разпалено, ако знаеха, че там биха могли да посетят място, където да потанцуват ръченица. От 2007 г. музикалната сцена в град Дери вече има силно балканско присъствие. Изненадващо то е представено от група инструменталисти с разнообразна музикална биография (класика, джаз, блус, рок). Сред тях няма нито един от Балканите. Обединени от интереса си към сполучливото съчетание между местните мелодии и музикалното богатство на Източна Европа, седем ирландски музиканти създават заразителна смесица от балкански, цигански и ирландски ритми.Това са Робърт Пийпълс – цигулка, Ивон Макгинли – акордеон, Мартин Койл – бузуки, Ейдийн Макгин – вокали, Омар Мерино – соло китара, Марк Форбс – бас китара, Найъл Линч – барабани.




Според Мартин Койл, изпълнител на бузуки и един от основателите на групата „Болкан Ейлиън Саунд” (Balkan Alien Sound), българската народна музика притежава всичко необходимо – невероятни мелодии, бързи хора и виртуозност. Сред любимите му български музиканти са емблематичните Иво Папазов, Румен Сираков и Мартин Любенов. Но как започва неговото лично увлечение по балканския фолклор?

Мартин КойлЗа пръв път се запознах с традиционната музика на Балканите чрез ирландския фолк-музикант Анди Ървайн. През 70-те години на 20-ти век, той донесе у нас балкански мелодии с групата си „Плансктай” (Planxty), например моминско хоро или смесено хоро. Тези ритми лесно се съчетаваха с ирландската музика и традиционни инструменти. Аз тръгнах по стъпките на Анди Ървайн и в продължение на 6-7 лета обикалях из Източна Европа, събирайки песни и мелодии, които да занеса в Ирландия. По време на пътуванията си посетих Македония, Румъния, Сърбия, Словакия, и разбира се, България. На всяко  място оставах за около три месеца, срещах се със семейства и музиканти, опитвах се да попия заобикалящите ме звуци и да слушам колкото се може повече местна музика. Когато се върнах у дома, показах на мои приятели, с които вече свирехме заедно, музиката, която съм донесъл. И ние почувствахме, че това е един изключително вълнуващ проект, тъй като той хармонираше с нашия собствен стил на свирене.

Ейдийн МакгинГласът на тази балканско-ирландска смесица принадлежи на чаровната Ейдийн Макгин. Тя е изправена пред нелеката задача да пее на няколко напълно непознати за нея езика като български, сръбски и македонски. Това е доста мъчителна задача понякога, но ние се справяме с помощта на много проучване и съвети от музиканти, които срещаме от Балканите, обяснява Марти. Един от тях е българският тамбурист Анастас Михайлов, който за известно време преподава в Северна Ирландия и сътрудничи с „Болкан Ейлиън Саунд”. И въпреки езиковата бариера, кое обединява ирландския и българския музикален фолклор?

Очевидно, самата концепция на традиционната музика е подобна, особено що се отнася до песните, които разказват за любов, загуба и копнеж. И в двата случая става дума за музика, създадена за изпълнение по сватби, тържества и танцови забави. Откриваме прилики и по отношение на семейството от традиционни музикални инструменти – например бузукито изпълнява ролята на тамбура, цигулката на гъдулка, ирландската гайда на родопска гайда, българският кавал на ирландска флейта. Това са големи прилики, въпреки че разбира се, най-важното е ритмиката, която силно се различава, казва Мартин.

Често на концертите на групата присъстват много хора от балканските общности на Смарагдовия остров. Такъв е и последният й концерт на 19-и септември в Колрейн, където тя свири заедно с българи – дуото Веселка Иванова и Николай Иванов, семейство музиканти, живеещи в Нюрай и популяризиращи българската народна музика в Северна Ирландия. И въпреки че музикантите от „Болкан Ейлиън Саунд” се канят да издадат своя втори албум с ирландско-балкански джаз фюжън “Balk'n'Funk” през ноември, те все още не са свирили никъде на Балканите:

Опитваме се да организираме пътуване за следващата година – продължава Мартин Койл. – Имаме огромно желание да работим по проект за културен обмен с България. В момента установяваме връзки и се подготвяме за едно истинско турне при вас.

И не само това – музикантите от „Болкан Ейлиън Саунд” имат свой клуб за традиционна музика в Дери. Там на всеки три месеца канят група от Европа, с която излизат заедно на сцената. Целта ни е да създадем място, където всички да танцуват заедно. Народната музика ни напомня позабравения дух на общността, тя обединява хората, искрено вярват музикантите от „Болкан Ейлиън Саунд”. А ние ги очакваме на българска сцена с нетърпение!