Много може да се разказва за малкото село Буново, което няма как да остане незабелязано във високата част на местността „Гълъбец“. Някога оттук е преминавал най-старият път през Балкана към София. Красивия изглед, който се разкрива от пътя към селото наподобява на рекламна картичка, която трябва да накара туристите да помечтаят за живот сред чиста природа, ромон на река и звън на хлопки от добитък, прибиращ се вечер от поляните край селото.

Дори само от кратък престой в Буново, разбираме, че тук живеят мъдри хора, които пазят завещаното от предците си. С голяма благодарност и внимание се отнасят те към паметта на героите, загинали по време на борбата за освобождение на България от Османско иго. На техния героизъм е посветен, не един, а три паметника в селото. Не случайно в района на Буново е построен мемориалния комплекс „Васил Левски”, където се събират хора с патриотични нагласи по всяко време на годината. Това е един от най-мащабните паметници на Апостола на свободата. Изграден е през 2008 г. по идея на известния историк Дойно Дойнов, родом от Буново. Оттук започва Средногорието, районът, където се заражда и провежда борбата за освобождение през XIX век. От високия си пиедестал ни гледа внушителната скулптура на Левски, обърната с лице към бунтовното Средногорие. Хората от Буново разказват, че природата наоколо е развълнувала някога известния ни поет Любен Каравелов и така се родили емблематичните му стихове „Хубава си моя Горо”, припявани с вълнение от всеки българин.

Не минава ден без някой гостенин от София да не прояви желание да си купи имот в селото. Местните са добри стопани, това личи от изгледа на река Буновчица, която тече буйно покрай къщите на хората. Редовно почиствано и добре укрепено, коритото на реката не буди страх от наводнения. Няма как да подминем и гледката на гигантския жп мост, който буквално стъпва с каменните си сводове върху селото. Впрочем това отдавна е любимо място за любителите на бънджи скоковете, които често гостуват в Буново.

Но това, което прави силно впечатление на всеки, който е имал шанса да попадне тук, са гостоприемните и духовити буновчани. Събират се вечер в салона на читалището, за да разучават нова песен или да подготвят провеждането на някой празник. А местната група за автентичен фолклор с атрактивното име „Соколов камик” ни очарова с певческите си умения. Хористите имат мисия – да събират стари песни от ръкописите, останали в наследство от бабите им. За желанието на хората от Буново да пазят културата и традициите разказва Милена Петровска, председател на читалище „Светлина”.

„Групата поддържа интересен репертоар, много песни знаят. Уточняват заедно текстове, припомнят си позабравени песни. Към читалището приобщихме и кукерската група от 40 човека. Автентични са костюмите ни. Искаме да се разширява дейността на читалището, но за съжаление много малко млади хора имаме. Борбата е в това, да ги накараме да изпитат потребност от народната култура. Защото, не само в Буново, а и в повечето села, тази автентичност започва да се губи и възрастните няма на кого да предадат наследството.”

В групата за изворен фолклор пее и Петрана Рачева, потомка на рода Касабови, който има богата история и видни личности. Направила е вече родословно дърво, а най-много се гордее с родовата среща, която организирала тази година в двора на училището.

„Всички са се стремели да учат, да са образовани – казва за рода си Петра Рачева. – Сред тях има инженери, адвокати, агрономи и най-вече учители. На родовата среща се събрахме не просто, за да ядем и пием, а за да съберем пари за реставрация на купола на селската църква. Това е първата църква в България, построена над земята, а не вкопана в нея, каквито били изискванията на османския поробител. Тази година се навършват 180 години от построяването й. Училището в Буново също е сграда с история. Дело е на моя свекър, майсторът от Дряново Рачо Стоянов, който е продължител на традициите на ненадминатия строител Кольо Фичето. Вдигнал за 10 месеца голямата сграда, с помощта на доброволния труд на всички хора от селото. За съжаление в наши дни училището в Буново е пусто, няма деца и сградата е заключенa.”

Село Буново се намира под легендарния връх Баба, където има паметник на загиналите в Руско-турската освободителна война /1877-78 г/. Всяка година, на националния ни празник 3 март, който в Буново се отбелязва тържествено с венци и цветя, хората от селото тръгват към върха, за да почетат паметта на героите, загинали за свободата на България.

Снимки: wikipedia.org