Ако в забързаното си ежедневие рядко забелязваме птиците около нас, пролет и есен големите им прелетни ята ни карат да вдигнем замечтан поглед към тях. И тази есен много природолюбители прекараха първия уикенд на месец октомври в наблюдение на мигриращите птици, организирано по традиция от поделенията на BirdLife International в Европа и Централна Азия. Най-много събития – 150 на брой, бяха организирани в Холандия. Най-много участници – 5334 човека, са се събрали тази година в Швейцария, а най-много птици – 1 052 681 екземпляра са били наблюдавани в Холандия. В България наблюдения на птиците бяха проведени в 11 града.
„Забелязани са били близо 2000 птици от 70 различни вида, посочи за Радио България Теодора Петрова от Българското дружество за защита на птиците /БДЗП/. Най-многобройните, които отчетоха моите колеги в цялата страна, бяха речната чайка /Larus ridibundus/, големия корморан /Phalacrocorax carbo/ и полската врана /Corvus monedula/. Сега е моментът, в който птиците мигрират на юг, така че могат да се видят много интересни екземпляри. В предишни години обаче сме имали повече наблюдения. Може би защото вече е доста хладно и много птици явно са избързали да заминат на юг. Но не е важен толкова броят на птиците, а възможността да разкажем на хората за чудото на миграцията, за проблемите, които птиците срещат в днешно време заради интензивната човешка дейност, която понякога нарушава природните местообитания. Да разкажем на хората как те могат с малко средства и скромно участие наистина да променят нещата. Например като поставят една къщичка за птици или една хранилка през зимата, с която да помогнат на най-често срещаните птици около нас да оцелеят.”
Сред наблюдаваните птици т.г. е имало, разбира се, и някои много редки екземпляри, тъй като страната ни е сред най-богатите в Европа по разнообразие на пернатите. У нас се срещат близо 430 вида птици, много от тях редки или застрашени от изчезване на континента и дори в световен мащаб.
„Сред застрашените видове, които бяха наблюдавани т.г. бяха къдроглави пеликани (Pelecanus crispus/, белооки потапници /Aythya nyroca/, морски орел /Haliaeetus albicilla/, лопатарка /Platalea leucorodia/. Особено за жителите на черноморските градове имаше възможност за много вълнуващи преживявания. Част от инициативите се проведоха в Защитена местност „Пода” край Бургас, където е мястото в Европа с най-много птици на единица площ. Там природолюбителите успяха да направят изключително интересни наблюдения.”
Есента е време и за обръщане на поглед към едни други крилати, но много по-потайни създания – прилепите. Отбелязана за първи път през 1990 г. във Франция и Полша, днес Европейската нощ на прилепите се организира в повече от 30 държави, сред които и България. Става дума не за една нощ, а за поредици на нощи на прилепите през септември и октомври, чиято цел е да се повдигне завесата над уникалния начин на живот и голямата значимост на невзрачните непопулярни прототипи на Батман.
България е страната с най-богато разнообразие на прилепи в Европа – тук се срещат 35 от общо 37-те съществуващи на континента видове прилепи. А в Деветашката пещера се намира третата по значимост прилепна колония в Европа с около 40 хиляди екземпляра. Все още обаче ние, българите, малко знаем за живеещите в мрак летящи мишки, смята Ния Тошкова от Центъра за изследване и защита на прилепите в Националния природонаучен музей /НПМ/ към БАН. Затова повечето от събитията, свързани с Европейската нощ на прилепите у нас, са насочени към децата. С тях учените правят заедно прилепни оригами, рисуват личицата им като прилепи, приготвят сладкиши с формата на Батман. Прилепите не са сред любимите животни на децата, защото не са от типа „плюшена играчка”, но когато им покажем снимка на прилеп в едър план, те виждат, че и тези животинки са пухкави и симпатични и веднага променят отношението си, казва Ния. И добавя, че има много любопитни факти за тези животинки, които широката публика не знае. Кои са те?
„Прилепите се хранят с огромни количества насекоми и благодарение на тях се регулира количеството вредители в земеделието например, без да споменаваме за това, че ни спасяват от комарите. Малко известен факт е например, че сред прилепите има такива, които опрашват растенията. Прилепите са тези, които опрашват растението какао и всъщност благодарение и на тях ние можем да хапваме шоколад. За любителите на текилата би било интересно също да знаят, че и растението синьо агаве, от което се прави напитката, се опрашва и от прилепите.”
Съществуват доста предразсъдъци, свързани със сивите „летящи мишки”, обвинявани във вампирството. Но само 3 от съществуващите в света 1300 вида се хранят с кръв. „Такива в България нямаме, но и въпросните 3 вида не са страшни, тъй като взимат по няколко капчици кръв от едрия рогат добитък”, уточнява Ния Тошкова.
Снимка: wikipedia.org
В брой 28 на предаването слушайте: За да опазим идентичността си, е необходимо да се върнем към човешките ценности – интервю с адвокат Нуредин Нурединай, представител на българското национално малцинство в Албания; Италианецът..
Кандидати за председател на Върховния административен съд (ВАС) отново няма, предаде БТА. Пленумът на Висшия съдебен съвет проведе заседание при повторен опит да бъде избран ръководител на институцията. Процедурата се провали при първия опит, защото за..
От 30 март 2025 г. нов директен полет ще свързва София и Пиза, Италия. В съобщение на столичното летище се уточнява, че полетите ще се осъществяват от нискотарифната авиокомпания Ryanair. Те ще се изпълняват три пъти седмично – всеки вторник, четвъртък и..
Във Велинград се събраха хора от цялата страна на протест в подкрепа на фермери, чиито стада са застрашени от евтаназия. Недоволството е предизвикано от..
Жителите на Плевен ще изпратят 2024 г. с Коледно градче и срещи с Дядо Коледа. Тазгодишната празнична програма на общината ще стартира на 2 декември с..
Резултатите от пробите, взети от заразените стада край Велинград, са 100% достоверни и потвърдени с втора проба, съобщи пред БНТ Деян Стратев,..