На 10 октомври, в един от централните софийски паркове, този на бул. „Янко Сакъзов”, се състоя Фестивал на фермерските пазари. Целта бе „популяризиране предимствата на тази форма на директна продажба” между фермери и краен потребител. Звучи малко странно да се популяризира нещо, което съществува едва ли не откак свят светува. Е да, но в България успяхме за две десетилетия да прогоним селяните от пазарите. И една от причините бе криво разбраното прилагане на строгите европейски норми за храните, налагайки на дребните фермери и занаятчии почти същите норми, както и на големите. Не без доброто лобиране точно на големите производители на земеделски суровини и продукти. Малките нямаха думата. За 25 години възвърната свобода, демокрация и пазарна икономика нито малките производители се самоорганизираха да създадат свои пазари, нито държавата се зае да им помогне. Направиха го потребителите, които най-бързо се обединиха в мрежи за осигуряване на достъп до качествена храна.

И най-любопитното е, че именно новите информационни технологии върнаха към живот прастарата форма за директна продажба на земеделски продукти. Възникнаха виртуални мрежи на потребители, които сами издирваха малки производители на качествени, чисти продукти и си осигуряваха снабдяването с тях. Една от тези мрежи, „Хранкооп”, бе в основата на възвръщането през тази година на фермерските пазари в четирите най-големи български града – София, Пловдив, Бургас и Варна. Не без финансовата помощ на ЕС, чиято нова ОСП фаворизира именно т.нар. къси мрежи на доставка, т.е. с минимум посредници и на възможно най-късо разстояние. Поощрява се създаването на т.нар. местни пазари, на който плодовете, зеленчуците и други земеделски продукти са с произход до 120 км от пазара.

„Решихме да подпомогнем създаването на фермерските пазари, които според нас са това, което може практически да изведе малкия и средния производител от нищетата, в която по-голямата си част от тях се намират в България”, обяснява Ивайло Попов от екосдружението „За Земята”. „А и ние като всички хора по света искаме да ядем качествена храна. Дали ще е биологично сертифицирана или просто произведена по екологичен начин няма голямо значение. Тя при всички случаи ще е по-добра от анонимната храна, която пазаруваме от супермаркетите. Неслучайно новата ОСП залага именно на създаването на късите вериги на доставка, които имат най-различни форми. Според нас хранителните кооперативи и фермерските пазари са чудесни примери за такъв подход у нас.”

Наредба №26 на МЗХ за директните продажби на земеделски продукти, приета впрочем доста късно, през 2010 г., бе проклятието за малките фермери, защото им налагаше почти толкова строги норми, колкото и на големите производители. Тя бе особено рестриктивна по отношение на животинските продукти. И на практика не проработи, с изключение на производителите на мед и яйца. Нейната последна поправка от юли тази година най-сетне пораздвижи нещата, макар да е още доста тромава. Според Стоилко Апостолов, ръководител на фондация „Биоселена”, фактите са красноречиви. „За първите четири години от съществуването на наредбата се бяха регистрирали само три малки преработвателни предприятия за мляко и за месо. А от последното й изменение през юли за три месеца имаме регистрирани нови пет”, посочва той. В тази посока са наблюденията и на Ивайло Попов.

„Показателно е, че в момента имаме списък на чакащи фермери, които искат да се включат в нашите пазари. Преди повече ние ги канехме, а сега сами ни търсят.”

На фестивала на фермерските пазари в София бяха дошли производители от съседни области. Доста от тях предлагаха биопродукти. Като Златина Димчева от едно село край Мездра, която беше донесла свои сладка от екзотични плодове като годжи бери и физалис.

„Засега единственият вариант да стигнем до клиентите са въпросните фермерски пазари”, ни казва тя. „До конвенционалните пазари трудно можем да се доберем. Нашата продукция, която изисква много повече труд, не е конкурентна спрямо масовата, която се продава там.”

Пчеларят Никола Николов от Борован, Врачанско, беше наредил до бурканчетата с мед и колекция от натурални сокове.

„Нашите сиропи са направени с мед и лимони вместо с по-вредните захар и лимонтузу”, обяснява той. „Малко по-трудно се съхраняват, само в хладилник, но пък затова вкусовите им качества са великолепни. Имаме сокове от смокиня, от мента, черен бъз. Не сме голям пчелин. Продаваме на фермерските пазари в София.”

Шазлин Бабикян смята себе си за любител. Изработва ръчно бонбони, шоколад и сурови торти, които продава чрез интернет. На фестивала показваше на 4-5 годишни хлапета как да си направят бонбонки от сурови и здравословни продукти.

„Например сладостта да идва от сушени плодове – фурми, смокини, кайсии, а за спойка – смлени орехи, бадеми, кокосови стърготини, какао. Показвам на децата и как се получава шоколадът, как изглежда плодът на какаото.”

Снимки: Мария Димитрова-Пишо