Идва ли краят на корупцията в държавната администрация?

публикувано на 17.10.14 в 11:17

Снимка: www.dnevnik.bg

„Трудно ми е да опиша с думи отношението на чиновниците към нас, хората занимаващи се с дребен бизнес”, споделя Диляна Димитрова от София. Младата жена от 10 години има малък магазин за конфекция в центъра на столицата, но заради свитите продажби и най-вече заради арогантното отношение на чиновниците, които идват за проверка на обекта, жената е решила да затвори магазина и да продължи бизнеса си само чрез интернет. Казва, че така са направили и други като нея, които не могат да си позволят да плащат поисканите от чиновниците „пари под масата”. Диляна обяснява, че нахалството е минало всякакви граници, когато преди месец служителка по контрола й поискала определена сума пари, за да предпази уж магазина от затваряне, заради някакво дребно провинение. Парите обаче не трябвало да се предават на ръка, а да се оставят на специално, скришно място в сградата на администрацията. След случая младата жена споделя, че чувства унижение и дори поисканата сума да не е голяма, не би си позволила и занапред по този начин да урежда сметките си с държавата. Примери за подобни порочни практики могат да разкрият много от съдържателите на малки ателиета за козметични, шивашки и всякакви други услуги в София. Нищо не върви без предплатената помощ на чиновниците, жалват се потърпевши, но отказват да разкрият конкретни имена, защото може да пострада дейността им и бизнесът.

Всички примери от този вид доказват пагубния ефект на корупцията върху прдприемачеството и желанието за просперитет по честен път. Всеки частен случай на корупция в местната администрация работи в полза на стопанската престъпност и заздравява сенчестата икономика. Корупцията е форма на злоупотреба с власт за лични облаги, обясняват експерти и добавят, че борбата с нея е дълъг процес, който върви трудно, особено в обществата в преход като нашето. В края на 90-те години на минилия век проблемите с корупцията бяха в центъра на общественото внимание в България. Тогава се заговори за функциите на държавата, за прозрачност в управлението и граждански контрол върху администрацията. Започналата реформа на административната система в България тогава, допринсе за постепенното стабилизиране на обстановката. Сега, 15 години по-късно, лицето на държавната администрацията се промени значително, но основният проблем остана. Той е в липсата на контрол, който да предотвратява поява на корупционни практики. Засилване на административните мерки против копупцията е целта на нов проект, по който работи Главният инспекторат към Министерски съвет – подпомагащ орган, създаден през 2013 г. Партьор в обучението на чиновниците, как да откриват и сигнализират при нарушения, е организацията „Прозрачност без граници”. При насоките в обучението са използвани препоръки на бизнесмени и граждани. Административните процедури са бавни и недостъпни по електронен път, споделят граждани. Критикуват координацията и мотивацията на хората, работещи в държавната администрация, обяснява Ваня Нушева, програмен директор на „Прозрачност без граници”.

„Изследването, което сме провели се основава на широк кръг информация, всички информационни източници са обработени с цел да бъдат формулирани адекватни препоръки за промени в практиката на институциите. Важно е да виждаме и другата гледна точка, не само на служителите, но и на гражданите и бизнеса. Много важен елемент е ефективното взаимодействие между различни звена и между служителите в администрацията. Трябва да има ясни правила в структурата, за да не се създават предпоставки за корупция. Гражданите искат прозрачност и яснота за дължими суми, процедури и срокове, в които трябва да бъдат обслужени. За бизнеса е важно ефективно функциониране на електронно правителство, което ще намали документи на хартия и ще забърза процедурите в услуга на фирмите” – казва в заключение Ваня Нушева.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!