Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

1954 г. – Мостът на дружбата и мира

БНР Новини
Снимка: архив

Тържественото пускане в експлоатация на стоманения Дунав мост между Русе и Гюргево е може би най-голямото събитие за 1954 г. Мястото му в историята на Балканите сякаш става все по-значимо от дистанцията на времето - шест десетилетия той осигурява връзка на България, Гърция и Турция не само с Румъния, но и с цяла Северна Европа. Нека припомним, че едва шест десетилетия по-късно между Видин и Калафат беше открит мост Нова Европа, известен като Дунав мост-2.

Малко история – стотина години след Новата ера римляните строят при Русе първия масивен мост над реката. По-късно се изграждат и други подобни съоръжения. Проучвания за нов мост се правят и около Кримската война. През 1948 г. между социалистическите републики България и Румъния е подписан „договор за приятелство, сътрудничество и взаимопомощ”. На срещата се взима решение за построяването на мост, но между други селища от двете страни на Дунав. Старт на проекта се дава в края на 1951 г. Избрани са градовете Русе и Гюргево. За т.нар. Източен блок това е начинание с изключително голямо геополитическо и стратегическо значение. Мостът получава наименованието „Обект 889”, проектира се и се изгражда от съветски специалисти. При това – при пълна секретност. Освен България и Румъния, участие в работата взимат и представители на „братските социалистически страни“ – Полша, Чехословакия, Унгария. В „Златния фонд“ на БНР са запазени речите на тримата най-важни участници в тържеството през 1954 г. Пръв се изказва председателят на Министерския съвет на НРБ Вълко Червенков.

„Този величествен мост е плод на братското икономическо сътрудничество между СССР и социалистическите страни. Той е ново, ярко въплъщение на тяхната миролюбива политика, на крепката дружба помежду им и безкористната и незаменима помощ, която им оказва Съветският съюз. Дунавският мост ще свърже още по-тясно преди всичко България и Румъния, но той е и нов елемент на спойка между всички народнодемократични страни, които взеха участие в изграждането му. Ще увеличи и облекчи стокообмена, автомобилното и железопътното придвижване на пътници. В този смисъл той има международно значение. Построен е по последна дума на съветската науча и практика в мостостроенето. Позволете ми да изкажа горещата благодарност на правителството и всички трудещи се в НРБ за това, че Съветският съюз даде някои от най-големите си специалисти в тази област. А Унгарската, Чехословашката и Полската народнодемократични републики го снабдиха с ценни машини, съоръжения и метални конструкции. Преди шест години великият син на нашия народ Георги Димитров заяви в Букурещ: „Ние сме решили да построим железен мост над Дунав и ще го направим. Но и преди, и след построяването му трябва да градим чрез труд, изкуство, култура и приятелство жив мост в душите и сърцата на двата народа. Мост, който никой няма да е в състояние да разруши.”

Мостът е открит на 20 юни 1954 г. от тогавашните първи мъже на двете страни Вълко Червенков и Георге Георгиу-Деж.След българския председател на Министерския съвет, думата е дадена на неговия румънски колега Георге Георгиу-Деж. В речта му също присъстват думите социализъм, Съветски съюз, социалистическо сътрудничество, братство и пр. Той говори и за приноса на предишния лидер на България Георги Димитров.

Протоколните фрази, характерни за социалистическия речник, произнася и Леонид Саприкин – главен ръководител на „Обект 889”. Но като професионалист, взел присърце мащабното строително дело, той изпъстря словото си с впечатляващи технически данни. И три пъти споменава кратките срокове, в които е изграден мостът. Според специалистите, това е истинско постижение дори за съвременните методи на мостостроене.

„Днес, 20 юни 1954 г. е знаменателен ден – казва той. – Въвеждаме в експлоатация двуетажен мост, по който могат да се движат едновременно автомобили и влакове. Това е първият мост между две съседни демократични страни. Построен от ръцете на българските и румънските работници, той е най-големият мост в Европа. Ненапразно наричат тази първа желязна магистрала над Дунав „мост на дружбата и мира”. Открива се възможност за безпрепятствено придвижване с всички видове транспорт, за прехвърляне на всякакви товари. Построен е за две години и седем месеца, с цели седем месеца по-рано от предвидения срок. Това стана възможно благодарение на приложените поточно-скоростни методи и широка механизация. Благодарение на големия патриотичен подем и социалистическо отношение към труда, беше намалена себестойността на строежа с повече от 16 милиона рубли. След проведените динамични и статични изпитания, комисията установи, че мостът отговаря на всички съвременни изисквания. Мащабна работа се извърши тук. Налети са десетки хиляди кубически метри бетон. Бяха построени две големи гари на българския и румънския бряг, както и комплекси от свързани с тях съоръжения.“

Любопитен факт от историята на Дунав мост, който потвърждава думите на Леонид Саприкин – след пускането в експлоатация, мостът е ремонтиран едва през 1999 като дейностите по реновирането продължават до 2004 г.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

2010 г. – Кристалина Георгиева: „Важно е да знаем, че можем да стоим на равна нога с всички в Европа“

Това, което става по света, ни засяга. И колкото повече си затваряме очите, че ни засяга, колкото повече се затваряме във вътрешните си проблеми, стесняваме хоризонта си, толкова всъщност по-неадекватни сме при взимането на решения вътре в..

публикувано на 17.11.15 в 13:47

2009 г. – Петър Слабаков: Честната дума е повече от закон

България няма своя Пражка пролет, няма Нежна революция, „Солидарност”, дисиденти от мащаба на Хавел и Валенса. Основните причини за това са   народопсихологията ни и репресиите срещу интелигенцията след просъветския преврат на 9 септември 1944 г...

публикувано на 10.11.15 в 12:39

2008 г. – Константин Павлов – в утробата на кита

„Интервю в утробата на кита” - Къде беше -  питат ме -  повече от три десетилетия? - Бях в утробата на Кита.  Всички виждате,  нарочно питате. - Как прекара -  питат ме -  три десетилетия в търбуха му? -..

публикувано на 03.11.15 в 12:10